Народ, който разчита за бъдещето си на капачки – няма бъдеще !

Червени метални сърца за събиране на капачки се появиха и в Плевен. Широко рекламирани, че даже и кметски ангажирани. В това нямаше да има нищо лошо, ако беше просто акция за събиране на отпадъци. Но гръмкото „Капачки за бъдеще” с претенцията, че „променяме България” е отвратителна. Заради демагогията и плиткоумието в нея.

Някой помни ли, че автор на идеята за капачките е Фондация „Идея в действие”. Преди 5 години тя започна кампанията с девиза „Капачки в действие”. И действаха. Но без претенцията, че градят бъдеще. Само че отдавна на техния сайт стои съобщение, че кампанията е спряна. От тогава до сега се нароиха маса инициатори и инициативи за пластмасовите капачки. В Бургас една партия измисли да направи сърца, в които да се събират. И се почна едно сърцепоставяне, та чак до Плевен. Че сърцата не бият съвсем безкористно предупреждават и авторите на „Капачки за бъдеще”. Във фейсбук страницата си пишат: „Малко хора обаче си дават сметка, че повечето от тези сърца не са нито на, нито към „Капачки за бъдеще”. Имаме информация, че съвсем скоро контейнери за общата ни кампания ще бъдат поставени в Плевен и Карлово, евентуално и в Козлодуй, но като сме сигурни – ще отбележим и тях”.

За сега Плевен не е отбелязан. Няма да коментирам обстоятелството, че никъде няма точна информация за сумите: от къде колко са събрани, как са разходвани, за какво, от кого, на кого и т.н. Никъде няма публикувани финансово – счетоводни документи: фактури, касови бележки, разходни и приходни ордери и т.н. Макар и подозрително, това може да се преглътне. Защото претръпнахме към подобни факти.

Но бъдещето ми да зависи от едни капачки ми идва в повече. Защото е лицемерие облечено в загриженост. Също като Българската коледа, чийто патрон изхарчи за преизбирането си от бюджета и от неосчетоводени дарения двойно по-голяма сума от събраната за „болните деца”. И всеки следващ след него си прави PR с чужди SMS-и, докато правителството харчи на тъмно милиарди от бюджетния излишък.

Докато ние събираме капачки, откраднаха Сребърния пенсионен фонд, взеха от Здравната каса почти 2 милиарда и забравиха да ги върнат. Закриха Фонда за лечение на деца в чужбина и Агенцията по трансплантации. 20 тежко болни пациенти чакаха белодробна трансплантация в чужбина, за да оживеят. Двама от тях не дочакаха, защото чиновническа безотговорност ги уби.

Ама ние си събираме капачки. Защото имало кауза. И коя е каузата ? Кауза имаха майките на деца с увреждания дето стояха на студ и пек, за да се борят за живота на децата си. Пребориха се с опитите да ги унижат, разединят и с дебелоочитието на управници, които се гнусяха от децата им. Кауза имаше момчето от Варна, дето не издържа на лъжите и демагогията и се самозапали. Преди 5 години Пламен Горанов изгоря като факла, изгоря и споменът за него.

Знае ли фитнес инструкторът, автор на „Капачки за бъдеще”, колко е бюджета на здравното министерство за 2019-та година ? Над 4.3 милиарда лева ! Милиарди ! И нямало пари за кувьози ! Нямало пари за недоносените деца на България ! Тук трябват не капачки, а нещо друго !

Да събираш капачки изисква точно толкова усилия, колкото да изхвърляш капачки на боклука, пише на фейсбук страницата на „Капачки за бъдеще”. И са прави. Защото мисленето изисква усилие. Мисленето за свобода, справедливост, морал изисква още по-голямо усилие. А да се бориш за тях се иска не само много мислене, но и смелост. Това последното  съвсем го няма. Има „Капачки за бъдеще”. Само че, народ, който се бори за бъдещето си с капачки – никакво бъдеще няма.