Най-ужасната нощ на една майка

Майката е Виолета Христова от Плевен. С нейно изрично съгласие публикуваме разказа ѝ за кошмара, който е изживяла тази нощ в Спешен кабинет, Бърза помощ и Детско отделение.

Има лекари, които заслужават поклон и вечна признателност ! Но има и лекари, които заслужават да ги фраснеш без да обясняваш. Същото заслужават и тези, дето ръководят здравеопазването в България. А в Плевен ?

Съдете сами по думите на Виолета !

Аз съм Виолета Димитрова Христова. Ще ви разкажа как премина най-ужасната нощ в живота ми.
Имаме детенце на 4 години, на което му се възпалиха ушенцата. През деня бяхме на преглед и му изписаха капки. Късно вечерта вдигна температура, имаше ужасни болки в главата и ушите, пищеше и ревеше от болка.
Тръгнахме към спешния кабинет, там охраната ни каза “много съжалявам, не може да ви помогнем, нямаме детски лекар през седмицата. Само в събота и неделя”. Не можех да повярвам, че в голям град като Плевен няма детски спешен кабинет !
Детето

плачеше от болка и тръгнахме към Бърза помощ. Беше към 01:00 часа. Посрещнаха ни с думите „Защо идвате тук ? Ние какво можем да направим” ?.

След като се разплаках и видяха, че детето не е добре, ни вкараха вътре и взеха кръв за изследване. Измина час в чакане, с ревящо дете в ръцете ми. Отидох до стаята, където бяха двама доктори, за да попитам какво става. Жената скочи и каза  „Ооо, аз ви забравих вас. Влезте да видя ушите”. Малкия много плачеше и тогава другия доктор сърдито се сопна: “Оф много ми пречи това дете. Идете в другата стая” . Изпитах такова желание да го фрасна и си казах, ето защо някои ги пердашат.
Дадоха ни изследванията и ни пратиха в съседната сграда – в Детско отделение. Докторката беше възмутена, че са ни изпратили при нея, преслуша гърдите, явно така се преглеждат възпалени уши и предписа антибиотик. Прати ни в 03:00 часа в клиниката УНГ, като заяви “Вървете, че сигурно трябва да му цепят ушите”
Тръгнахме, извършиха преглед и казаха: „По това време не можем нищо да направим. Няма доктор, а само стажант”.
Прибрахме се в къщи, загубихме 3 часа в търсене на помощ за ДЕТЕ , чувствах се отвратена от всеки, който срещнах в болницата.
Не искам да звуча така все едно оплювам всички, просто ви пресъздадох най-кошмарната нощ в живота ми.