Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Председателят на Гражданско сдружение ЗДЕН /Достойнството на Един Народ/, Найден Зеленогорски присъства на отбелязването в Плевен на 1-ви февруари – Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. „Плевен прес“ потърси мнението на председателя на ДЕН за 1-ви февруари:
Г-н Зеленогорски, успя ли датата 1-ви февруари да получи необходимата значимост в най-новата ни история ?
Бих казал, че не. Убеден съм, че наследниците на комунистическия режим направиха всички усилия през тези десетилетия да не бъдат прочетени всички страници за невинни, избити и репресирани от този режим. За съжаление не поеха и отговорност и не казаха ясно и с необходимата болка, че това е един период, който никога не трябва да се повтаря. Спомням се, че аз и колегите от Реформаторския блок направихме предложение за отделяне на средства, за да се специален мемориал в лагера в Белене. За съжаление и тогава, въпреки, че ГЕРБ твърдеше, че те са срещу тези репресии, срещу огромните изпитания, през които е минал българския народ, тогава не подкрепиха това предложение.
И въпреки усилията на местната общност в Белене, въпреки усилията на католическия свещеник там и нашите усилия, след като държавата не подкрепя финансово този проект, той не може да бъде реализиран в пълната му цялост.
Защо говора за Белене ? Защото Белене е един черен знак в историята на България. Както се казва, като не се учиш от миналото, не знаеш накъде си в настоящето и накъде си тръгнал. Трябва да се прочетат всички черни страници, да се осмислят, да се намери пътя към покаянието и някак си нашето разделено общество да бъде съединено.
Как може да стане това без да озлобяваме едни срещу други ?
Истинските вярващите християни би трябвало да намерят пътя към собственото си сърце и към себе си, както и пътя към другия. Да имат силата да се покаят ако е необходимо, да простят ако е необходимо. Тогава през покаяни и през прошка да се опитаме да обединим обществото си .
За съжаление това все още не се е случило и аз не знам колко десетилетия трябва да минат, за да се случи. И опасенията ми са, че новите поколения, младите хора не знаят за какво става дума. Не знаят през какви изпитания е минала България и тези хора, които са загинали или са били репресирани. А това поражда известни опасения, че при определени обстоятелства това би могло да се повтори. Да се надяваме, че няма да се случи.
