Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Сава Манов. Снимка – интернет.
Сава Славчев Манов е български физик и преподавател по физика.
Сава Манов е роден на 7 юни 1943 г. в Плевен. Завършва Първо политехническо училище в Плевен (1961) и физика в Университета „Фридрих Шилер“ в Йена, ГДР (1968). Между 1970 и 1973 г. е докторант в Университета „Фридрих Шилер“, а през 1973 г. под ръководството на проф. Шмутцер защитава успешно там дисертация за научната степен „доктор“. От 1969 г. Сава Манов е физик във Физическия институт с АНЕБ на БАН, а след това научен сътрудник (1974-1980) и старши научен сътрудник (1980-1985) в Института за ядрени изследвания и ядрена енергия (ИЯИЯЕ) при БАН. През 2000 г. Сава Манов защитава дисертацията си за „доктор на физическите науки“ в ИЯИЯЕ.
Отговорник за научното планиране на ИЯИЯЕ при БАН (1981-1984) и научен секретар на Института (1984, 2001).
Хоноруван преподавател във Факултета по физика (1979-1980, 1989, 1991-1993) и в Математическия факултет (1979-1981) на Софийския университет.
Сава Манов е един от хората, дали много за организацията на работата в ИЯИЯЕ. Още от 1984 г. той е натоварен с научното планиране в института, дълги години е бил технически помощник към Научния съвет на Института. От 1999 г. той е член на Научния съвет, от 2000 г. е Научен секретар на ИЯИЯЕ, а от 2004 г. е заместник-директор по научната дейност на ИЯИЯЕ. Той е дългогодишен активен член на Съюза на физиците и на Съюза на научните работници в България. Участвал е активно и в организирането на редица международни школи и конференции по теоретична физика.
Сава Манов съчетава изследователската си дейност и с педагогическа, като многократно е чел курсове лекции за студенти по теоретична физика. Колегите му го познават като високо ерудиран и отзивчив човек, винаги готов да помогне в трудни моменти, изключително скромен и с високи изисквания преди всичко към себе си.
Научното наследство на Сава Манов е в областта на теорията на гравитацията, общата теория на относителността и диференциално-геометричните методи в теоретичната гравитационна физика. Той е автор на три самостоятелни монографии и на повече от 110 научни публикации, повечето от които са самостоятелни. От научните му постижения ще отбележим обобщеното тъждество на девиацията, изследването на нови типове диференцируеми многообразия, както и приложенията на тези резултати за изследванията на механиката на непрекъснатите среди.
Умира на 27 май 2005 в София.
