Навършват се 107 години от рождението на поета и преводача от с. Ясен Александър Муратов

Александър Муратов. Снимка – Интернет

“Живейте си! С доволство и съблазни

насищайте нетрайната си плът:

годините ви ще отминат празни,

че празен бил е земния ви път.” Александър Муратов

Александър Муратов е псевдоним на Христо Мишев. Той е роден на 15 юни 1914 г. в с. Ясен, Плевенско. Учи в Плевенската гимназия. Средно образование завършва в Държавно смесено педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч) (1932).

Започва да следва специалност романска филология в Парижката Сорбона (1936). Завършва висше образование в Софийския университет (1940). Като студент участва в литературния кръжок „Христо Смирненски“. Сътрудничи на легалните издания на РМС.

Работи като учител в Асеновград и село Славяново, Плевенско (1941-1944). Печата свои творби за първи път в сп. „Българска реч“ през 1931 г. Преводач от испански. Присъден му е „Кралски орден“ I степен (Испания) „за принос в популяризирането на испанския език и литература“.

Две години воюва в Испания по време на Гражданската война, където е пленен и около осем месеца е държан в лагер за военнопленници във Франция. След като е реабилитиран, се записва да учи в Сорбоната, но лошото му здравословно състояние – старо заболяване от туберкулоза, го принуждава да се върне в София, където завършва романска филология.

Бил е председател на плевенското дружество на писателите, дългогодишен главен редактор на списание „Пламъче“. Въпреки великолепното си творчество, Муратов остава не особено познат за широката публика поет. Името му е по-популярно като преводач на испанска, латиноамериканска, руска, полска, френска и италианска поезия, в тандем с Атанас Далчев. С техните имена излизат 8 безценни тома световна поезия.

Издава  повече от 15 стихосбирки от 1940 до 1990г. и книги за деца.

През 2009г. на сградата на читалището е поставена паметна плоча на поета. Има и предложение читалището да носи неговото име.

Паметна плоча на сградата на НЧ „Просвета 1923г.“ в с.Ясен, Плевенско. Снимка – личен архив

Като епитафия звучи четиристишието на Александър Муратов:

 „Оставете ме да плача,

както тихо плаче Вит

в свойта люлка от тополи

с бели преспи оповит.“

Прочетете също

Акция на полицията в Плевен „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“

Акция на полицията в Плевен „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“

Снимка – Интернет. Традиционната акция на полицията „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *