Мълчете на този ден! Мълчете и плачете!

Всяка година.

Всеки път.

Едно и също.

Патосни рецитации.

Пъчене.

Блудкав патриотизъм.

Рецитации.

И лицемерие.

Нищо общо нямате с Ботев!

Нищо!

И на този ден единственото, което може да правите, е да плачете!

Защото да живееш по „ботевски“ не означава да рецитираш и да се пъчиш патриотарски единствено на 2 юни. А означава – всеки миг да си Ботев в сърцето и душата си.

И да действаш!

Да действаш!

Да действаш!

Отчаяно, самотно, налудничаво, екстремно, но да действаш!

Въпреки, че си наясно, че ще загубиш, въпреки, че знаеш, че отиваш курбан, въпреки, че провиждаш, че първи ще те предадат „своите“.

Сърце да имаш, сърце да носиш високо, юнашко, чисто, сърце!

Сърце, което не трае пред несправедливостта!

Мълчете на този ден! Мълчете и плачете!

Защото сте предатели! Защото сме предатели!

Кажете ми едного българин, който да не е предаден от българин?! – ни изплющя Захари Стоянов, но въпросът му увисна в еснафлъка, позора на раята, в бездушието, в страхливостта на цял един народ.

Днес е същото!

Днес ПАК свестните считат за луди.

Днес ПАК сме предали Ботев.

Защото ПАК сме рая.

И ПАК има само няколко луди глави.

Толкова.

Всичкото друго – РАЯ.

Готова за няколко сребърника, една овца и няколко жълтици – да предаде всеки светъл „луд“, хукнал да спасява нищите духом.

На мен днес ми се плаче.

Пък вие, рецитирайте!

Ботев гледа от Горе.

И отсява.

И „лудите“.

И предателите.

С незначителни съкращения. Автор – Веселина Томова.