Моят Свети Трифон е моят дядо

Всеки има своя Трифон Зарезан. За Наталия Мачорска от гр. Тръстеник, това е дядо ѝ. Тя ни изпрати своя разказ за него и детските си спомени за асмите, гроздето и най-добрия учител – селския двор.Поместваме разказа ѝ заради неподправеното чувство в него. И заради скритата тъга от царуващата днес апатия към род и корен.

Наталия посвещава този разказ на родния си дом, близките си и на „едно скътано като златна паричка, скъпо наше детство”

Трифон Зарезан е земеделски обичай, който свързваме с най-първата работа в лозята -пролетното зарязване.

За мен най-добрият учител по лозарство бе дядо ми Георги, а най-доброто училище – селският ни двор.

Есенно време дядо увиваше стъблата на асмите с дебела кафява хартия, пристягаше с канап, после превиваше стъблото и „загрибаше“ растението в земята, за да не измръзне.

Голям Сечко Януари и Малък Сечко Февруари пресичаха всяка земеделска работа и беше време на изпитание за растенията, животните и хората.

Рано на пролет дядо „отгрибаше“ лозите, леко изправяше и прикрепваше до дереците.

Време на пробуждане и растеж….

Започваше резитбата.

– Тук ще пуснем стрелка, тука ще бъде чеп – казваше дядо.

Лято лозовите пръчки разлистили листа като длани, плъзнали по специално изграденото метално съоръжение, образуваха над алеята пред къщата зелен тунел, който спираше жарките лъчи на слънцето и бе пълен с прохлада. По това време дядо пръскаше асмите с бордолезов разтвор, като в едно дървено буре разтваряше във водата син камък и вар.

– Талийке, донеси едно листче от бюфета – викаше от двора дядо.

Аз изтичвах, вземах листче и …като фокусник го потапях в синия разтвор. Изваждах го оцветено във виолетов цвят. Разтвора е готов и наливахме ръсачката.

Първото грозде, което узряваше в двора, бе Кардинал – с едри, кръгли виненочервени зърна.

–Деца, Кардинала е узрял – чувахме любимия глас.

Като врабчета хуквахме с врява и се настанявахме под натежалата от плод лоза, надигахме се на пръсти и си чопвахме зрънца.

Баща ми Петър вземаше един панер, пълнеше го с любимия плод и всички на масата сядахме, сладко си похапвахме и слушахме приказката за хитрата Лисица. Вмъкнала се през тясна дупка на дувара в лозето – грозде да яде…..и толкова много яла, че не могла да излезе обратно през тясната дупка. Веселие, смях до сълзи…. и после през деня все си повтаряхме:

– Гъмза и тамянка резекии късни яла Лиса, яла, щяла да се пръсне

– Ой те тебе лозе, и сладко грозде, гладна в тебе влязох …гладна си излязох….

Сладко е гроздето и сладкодумен разказвач на приказки е тате….

Есенно време като узрее Болгара /Афуз/,бяло десертно грозде, с едри яйцевидни кехлибарено жълти зърна, е друга хубост и друга радост в нашия двор. Майка ми Виолета бере гроздето, пълни щайгите и после на всяка чепка картофче слага, закачва я на кукички в мазата и то е сочно и хрупкаво до сняг и за Нова година на трапезата има.

Хубав и тачен от земеделците празник е Зарезан. Моят Свети Трифон е моя дядо ! Моят извор на доброта, от който се опиянявам, е моя баща! Къщовност си взех от моята майка!

А моят храм, в който влизам с благоговение, е родният ми дом!

Автор: Наталия Мачорска