Медиен комфорт за местната власт

Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията на тема „Регионалните медии в България : граници на оцеляването“, проведено през м. септември 2015 год., критичните материали към местната власт са под 5 %. В него са включени и плевенските електронни и печатни медии.  Според изследването: „…отсъствието на нормално функциониращи медии по региони е кризисен процес с изключително разрушителни последици. Липсата на независими медии в големите градове на страната е недъг, който вреди не само на публичните институции, но тежко се отразява на икономическата активност на районите. Същевременно регионалните медии обикновено остават встрани от дискусиите за състоянието на медийната среда в България“.

От проучването е видно, че регионалните медии не са коректив на местната власт. Над 88 % от анализираните текстове в тези медии имат информативен, регистрационен характер. 48 % от тях представляват безкритично препечатване на информация подадена от местната власт. На пръсти се броят медиите с критично отношение към действията на властта и те са в големите областни градове – Бургас, Варна, Пловдив, Русе. Но дори и тук критично-аналитичните материали са само 5 %. В много области, в т.ч. и плевенска – напълно отсъстват критични публикации. В поместената по-долу графика се вижда какво е съотношението по области между обществената и частната тематика в регионалните медии. Плевен е на едно от последните места. Това говори само за едно – в голямата си част регионалните медии се придържат към стратегията за оцеляване.

 Съотношение между обществена и частна тематика по области (индекс 10 – обществена; индекс 0 – частна)

      От изследването лъсва срамната тайна на медиите, в т.ч. и регионалните – за тяхната политическа и икономическа зависимост. Особено видна е тя в малките градове, където е публична тайна коя медия кого обслужва. Това автоматично води до липса на доверие в обективността на журналистическите публикации. По обясними причини регионалните медии са в най-тясна връзка с местното самоуправление. В част от вестниците общините са мажоритарен собственик. В Плевен например това е „Вестник за Плевен“, който излиза един път в месеца и публикува решения и мероприятия на местната администрация и Общински съвет. В изследването е включено и общинското радио, което заедно с вестника представляват Общинско предприятие „Общински медиен център“. С тях „..местната власт си гарантира медиен комфорт и налага желания тон в предизборните кампании. Нещо повече, част от назначените в общинската администрация имат и функциите да захранват местните медии с контролирана информация.“  Изследването посочва разпространената практика за назначаване на значителен брой ПР специалисти: за кмет, заместник кметове, Общински съвет, фотограф и други, чиято задача е да произвеждат позитивни новини. По този начин се внушава, че всичко в населеното място е нормално и няма сериозни проблеми. Към тези практики се добавя и насочването на рекламни бюджети към определени медии. Това става под формата на общински обяви, поръчки за информационни кампании по оперативни програми, рекламиране на общински фирми и т.н. И всичко това с невинаги  прозрачни процедури !

Още по-смущаващи са данните за съотношението между лоялни и критични публикации, посочват авторите на изследването. Лоялните материали са близо три пъти повече от критичните. В някои селища те напълно отсъстват – Монтана, Смолян, Търговище и Хасково. Единствено във Варна и Пазарджик има приблизителен паритет между критични и лоялни оценки. В Плевен обаче – положителните публикации надвишават петкратно останалите ! Същото е и в градовете Враца, Видин, Кърджали, Добрич и Велико Търново. Изводът е един – в Плевен /както и в посочените градове/, има силно контролирано от местната власт медийно съдържание.

Изследването дава и някои препоръки към регионалните медии. Като например публикуване на информация за техните собственици, за екипа или за предлаганите рекламни услуги. Трябва да има ясно обозначаване на платените публикации. Да се поощряват от страна на браншовите и неправителствени организации медии и журналисти за аналитични и разследващи публикации. Има препоръка и за създаване на онлайн регистър на медиите, които разпространяват публична информация. Както и за използване на програмите за трансгранично сътрудничество за обмяна на опит и добри практики с регионални медии в рамките на ЕС, на Балканите и крайдунавските страни.   Кога и дали това ще стане факт – за момента цари пълно мълчание по въпроса.