Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Днес, 25-ти феврураи, от 08:30 ч. започна протеста на лозарите, които блокираха пътя София – Русе, в двете посоки до Долни Дъбник. Протестът в Плевен е част от Национален протест на лозарите, организиран от Националното сдружение на българските лозари. Протести в днешния ден лозарите организираха и в Пловидв, Поморие и Харманли.
Димитър Хараламбиев, плевенски лозар, каза пред журналисти: „Лозарите в България и лозарството са в много тежко положение и оставаме нечути. Искаме достойно подпомагане, което да ни даде достоен начин на живот. По цяла година не излизаме от лозята , а накрая имаме затруднения, за които никой не ни влиза в положение. До такава степен лозарството е поставено на колене, че до момента 30 на сто от колегите не са започнали зимна резитба. А всеки пети се пита дали да не изкоренява лозето си.
В България без лозарство не може. Ние храним цели региони. Като първа стъпка искаме искаме 300 лева на декар. Може да не са директни пари, може да е обвързано подпомагане.
Исканията ни са изцяло икономически и те са свързани с това, че сектора 15 години е неглижиран. Националната лозаро – винарска камара е организация, която представлява винпроми, а не лозари. Лозарските проблеми остават нечути и затова сме ние тук сега. За да видят, че сме обединени и че не може да сме най-отзад при всяка една схема, при всяко едно подпомагане. А най-сложното земеделие е лозарството. И най-социално ангажираното, защото във всеки 100 дка ние създаваме 4 работни места целогодишно. В лозето имаме три кампании, освен това оперираме на единен европейски пазар, където другите колеги са щедро подпомогнати“.
Албена Симеонова, биопроизводител и член на Сдружението на лозарите, изтъкна причините за протеста: „Приетият минимален осигурителен доход бърка малките производители, големите няма да имат проблем. Но малките производители като една голяма част от пчеларите ще се дерегистрират. В момента те са регистрирани като земеделски производители, за да могат да участват в програми. Повечето от тях са и на друга работа. Но законът в България е такъв, че задължава земеделските производители да се осигуряват на пълна осигуровка, т.е. на 710 лв. Тогава какво ще стане с малките лозари, малките пчелари, тютюнопроизводителите, животновъдите ?
Това е една недомслица и мисля, че не успяха да ни защитят както трябва. Голям проблем е и когато говорим за работещите в селското стопанство. Особено за сезонните работници. Ти го ползваш от началото на март и ги освобождаваш в края на октомври. Преди имаше възможност да отидат на борсата, където получаваха обезщетение. Сега не можеш да ги съкратиш. Какво да правят между октомври и март ? Затова отиват и си търсят друга работа.
За съжаление лозарството е най-онеправдания бранш, който е традиционен за България. Розопроизводството и лозарството трябва да получат едно от най-сериозните внимания от страна на правителството. Ние не протестираме срещу Министерството на земеделието, защото от там получаваме разбиране. Протестираме срещу поведението на финансовия министър. Срещу поведението на хората, които не разбират какво правим ние с нашите работници, с нашите хора.
300 лв. на декар лозе е една съвсем нормална сума за подпомагане и оцеляване на българския лозар. Защото не може да подпомагаш 10-15 големи фирми, трябва да помогнеш и на малкия производител. Ние сме хората, които живеем в селата и съживяваме българските села“.
Сред протестиращите бе и Петко Сбев, представител на Националното сдружение „Българска домашна ракия“, който каза: „Ние не сме защитени според европейските изисквания, като малки производители на дестилати. В България такава категория въобще няма. И предишният финансов министър Владислав Горанов и сегашният Асен Василев, въобще не искат да чуят този проблем. Имаме съвсем ясна европейска директива от 1992 година, която регламентира такива малки производители, като дава възможност на такива хора целегодишно да бъдат натоварени и освен произведеното грозде да произвеждат високо алкохолни дестилати при облекчени условия за определено време.
За съжаление в България никой не иска да го чуе това под натиска на големите производители .Нито едно правителство до сега не иска да се вслуша. Директивата е от 1992 година и никой не иска да я приеме в България. В Австрия има 35 000 такива ретистрирани малки производители, в Италия са над 50 000, в цяла Европа ги има. В България, където най-много се произвежда ракия бившия финансов министър казва в Румъни „ние нямаме нужда от това нещо“.
Протестите ще продължат ако исканията на лозарите не бъдат чути, каза Димитър Хараламбиев.
