Начало | Новини | Ловци на бъдеще: Владислав Димчев – повелителят на шипките от гр. Тръстеник

Ловци на бъдеще: Владислав Димчев – повелителят на шипките от гр. Тръстеник

Владислав Димчев. Снимка – Плевен прес.

В рубриката „Ловци на бъдеще” ви разказваме за хора, на които бъдещето принадлежи, тъй като са съзидателни, енергични и находчиви. Бъдещето им принадлежи защото са млади и времевият хоризонт при тях е добър. Запознахме ви с Марио от село Трънчовица с неговите необичайни сортове лози. Сега ви предлагаме среща с Владислав Димчев, магистърът финансист от град Тръстеник и неговата любов към необичайната роза – шипката.

Тази любов го връща от Англия, където е бил на гурбет и от три години отглежда шипки в родния Тръстеник. Ще разберете защо не знаем вкуса на истинския шипков мармалад ? Защо няма специалисти по нетрадиционни земеделски култури ? Защо няма нито един финансиран проект за тях, от страна на МЗХ и фонд „Земеделие” И защо благодарение на хора като Владислав Димчев оцелява шипката.

„Шипка се е отглеждала на 20 000 дка в Южна България. Сега започваме от нулата, защото всичко това е унищожено”, горчиво споделя Владислав. И продължава:

През последните 30-тина години шипката се превърна в нетрадиционна култура за България. Акцентът беше и си остава върху конвенционалното земеделие – зърнопроизводство, царевица, слънчоглед, евентуално рапица. За такова земеделие обаче, са необходими по-големи площи. Това означава или много собствена земя, или много наета земя. В същото време цените на зърното падат. С други думи земеделието, такова, каквото го познаваме, започва да става все по-малко рентабилно. Когато разполагаш с не големи количества площи, предприемаш друг вид земеделие. Исках да намеря култура, при която на 50 – 100 дка да има висока рентабилност. Преди 1989 г. в България са се отглеждали различни сортове шипка, като два от тях са българска селекция.

“По мои сведения, сега в страната се отглеждат около 4 000 дка шипкови насаждения. И отново е в Южна България. Очевидно, там хората са по-предприемчиви, или пък ограниченото количество земеделска земя ги прави по-изобретателни. Трудно се отглежда шипка, защото е по-трудоемка, по бавно има възвращаемост. А субсидията е на декар, същата като при останалите култури. Разходите са същите, но взвращаемост има едва на четвъртата, петата година”

“Друг проблем е липсата на специалисти и на специализирана литература. Лично аз съм достигнал до всяка подробност на принципа на пробата и грешката. Държавен фонд земеделие не е благосклонен към производителите на такива култури. Средставата са за „зърнарите“! Например, преди две години от подадени 12 проекта за закупуване на машини за прибиране на касис, арония и шипка – нямаше нито един финансиран проект. Това означава, че производителят трябва сам да си купи комбайн – струващ 40 – 60 хил. лева. И когато обработваш до 100 дка земя, това просто не ти е по джоба. На ръка не е рентабилно да се прибират шипките, защото е много трудоемко и печалбата на производителя ще отиде за заплащане на ръчния труд по прибирането на реколтата. Явно така наречената диверсификация не се отнася до производството на земеделски култури. Лобито на „зърнарите“ не допуска да се подпомагат други видове производство”.

“Сега шипките се изкупуват от билкарите по места и няколко по-големи фирми, като се изнасят в чужбина изсушени или охладени. Нашите мощности за преработка са унищожени. Не е възможно дори на старо да намериш машина за производство на шипков мармалад например. Затова няма как българските потребители да научат вкуса на истинския шипков мармалад”.

Шипки отглеждани от Вл. Димчев. Снимка – Плевен прес.

“Имам огромно желание да произвеждам такъв мармалад – няма с какво ! Шипката е изключително полезно растение с широко приложение. Тя е най-витаминозното растение известно по света. Съдържанието на витамин С на килограм е 30 пъти по – високо от това на лимоните. Шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци. Най-витаминозната шипка е създадена в България – това е сортът „Вебецина 115“, култивирана от проф. Йордан Янкулов, по-известен на широката публика с Левзеята. Всъщност неговата книжка за Вебецина 115 е единствената литература за шипката. Има още един български сорт шипка – „Пловдив 1”. Това са сортове създавани от български учени за нашите климатични условия. Шипката е благодарно за отглеждане растение. Вирее почти във всякакви условия. Търпи засушаване, търпи нетретиране с препарати, което я прави биологичен продукт. Това е дива роза все пак – Rosacanina. Единственото, което не понася е засенчване. Ако се обработва както трябва, дава добър добив. Едно насаждение може да живее от 20 до 40 години с подмладяване на около 12 години. Но за всички тези неща, информация няма. Специалисти – също. А сме страната в Европейския съюз, която произвежда най-много билки. Полша и Испания заедно произвеждат по-малко от нас. В световен мащаб основните ни конкуренти в производството на култивирана шипка са Китай и Чили, като отглежданите сортове по хранителна стойност са на нивото на нашият сорт „Пловдив 1”, а „Вебецина 115” ги превъзхожда многократно. Дори само това е достатъчно човек да поиска да отглежда шипката и дано това бъде най-сетне забелязано от финансиращите земеделието органи”.

Насаждения с шипки в землището на гр. Тръстеник, отглеждани от Вл. Димчев. Снимка – Плевен прес.

Прочетете също

Петима кандидати ще спорят за лидер на БСП

Петима са успешно регистрираните кандидати за председател на БСП. Техните имена са Валерий Жаблянов, Кирил …

10 коментара

  1. Впечатлена съм от статията.С нетърпение очаквам този момент, в който да опитам от мармалада.!

  2. Много ми беше интересно – искам да попитам : От къде мога да си купя добър мармалад от шипки ?Вероятно този човек има представа, моля пишете !

  3. Георгиева

    Хубаво е, че има такива българи. Поздравления!

    • Марияна Петрова

      Поздравления за Владислав!Той ще успее, въпреки спънките, сигурна съм в това!

  4. Емилия Славова

    Поздравления за този упорит млад човек! Дано и други млади хора да се заразят от примера му и го последват.Успех, Влади!

  5. Гергана

    Дано има все повече такива сърцати производители и да бъдат подпомагани от държавата ни!Едно от любимите сладка на моето семейство е шипковото,но за съжаление рядко се среща истинско такова!

  6. Прав си човече, изнасяме първокачествена шипка, а после внасяме китайски боклуци. Явно трябва да печелят вносителите и тук както в повечето земеделски култури.

  7. Цветанка Йотова

    Браво,момче! Радват ме такива креативни млади хора,които не се предават пред трудностите! Хубаво е всеки млад човек да поживее навън,да придобие опит и умения и да се опита да ги прилага после у нас. Трудно е,бюрократичната машина е тежка,но когато човек знае какво иска да правище се пребори с нея! Успех!

  8. Успех, с това трудоемко начинание. Когато човек има желание, и преследва свойте мечти … – намира решение за всяка трудност изправила се на пътя му. Очакваме скоро статия за фабриката произвеждаща Шипков мармалад създадена от този борбен човек!

  9. Г. Момчилова

    Браво на упорития човек. Малко хора се занимават с това трудоемко начинание. Успех и все така да ви следва успеха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *