Курбанът Украйна

Курбанът е традиция, критикувана (не без основание) от немалко православни клирици, която има своя езически генезис – жертвоприношение с цел “добруване” и крепко здраве за този, който го принася.

Курбанът, в който САЩ и НАТО принесоха Украйна (за втори път, след режисирания от “Добрите сили” кървав спектакъл “Майдан”), показва истинското лице нa вълкa в овча кожа, невинно наречен “неолиберилизъм” и “евроатлантическа” дипломация –

идва с най-добри и “чисти” намерения, само за да ти забие ножа, който здраво стиска зад гърба си.

И този двуличен хищник успя да посее раздор между Русия и Украйна – държави, за които поколенията, раждани до 70-те (включително), продължават да смятат за населени с един народ, успя да скара президентите им – Владимир и Володомир, успя и в пъкленото дело – да предизвика разкол в Украинската православна църква.

Не напразно предстоятелят на УПЦ-МП Киевски митрополит Онуфрий определи войната като “братоубийствена” и я нарече „повторение на греха на Каин“.

За щастие на Украйна (и на Европа) Русия не е зловещ езически бог, който се нуждае от кръвта ѝ.

Примерът с Украйна обаче за втори път доказа, какво са за Запада страните от (Юго)Източна Европа и сферата на бившето съветско влияние – аборигени, хора – втора ръка, от “втората скорост” (независимо, че когато учениците на св. братя Кирил и Методий са създавали кирилицата в България, по заръка на св. Цар. Борис-Михаил – Покръстител във Франция са живели в дървени колиби, а местните американски племена са танцували около огъня с боядисани лица), които трябва да бъдат експлоатирани и залъгвани с кухи розови надежди, докато бутафорната западноевропейска “търтеокрация” доволно паразитира на техен гръб.

Сега ясно ли е на всички неолиберални евроатлантици на хранилка (и приходящата им утайка) какво щеше да се случи с България, ако НАТО беше разположил у нас свои военни бази от ПРО, опасващи като железен обръч безкрайната снага на руската земя и ни бяха скарали с Русия?

Щяха да подвият опашки, да ни пожелаят “Гуд лак” и да ни потупат “приятелски” по рамото с думите: “Оправяйте се!”.

Ние, които за руснаците сме носители на езика и Православието, за “нашите евроатлантически приятели” сме просто невзрачно петънце на картата, стръв, която хвърлят във водата и оставят на произвола на съдбата.

Пропагандата за “злите руски аресори” също не сработи.

Болшинството от украинците, незасегнати от CNN-ската пропаганда (или от финансови стимули) са проруски настроени, а целта на руската армия са подпалвачите на Майдана, които извършват геноцид над “организмите” (както ги нарече веселякът Зеленски) в Донбас и Луганск.

Неотдавна президентът на Руската Федерация Владимир Владимирович официлано призова украинската армия да вземе “властта в свои ръце”, защото е „по-лесно да се преговаря с вас, отколкото с бандата нацисти, която превзе Киев”.

Така всичко, което направи НАТО по украинско-руската граница все повече заприличва на неволно изпуснати газове от преялия търбух на евроатлантическата лакомия за пари и власт.

Защото голата истина е, че Европа не може без руския газ.

И Путин знае това.

И Европа го знае.

И това си пролича след “Майдан”-а. Личи си ослепително и днес.

Тихомир ИЛЧЕВ