КРИВОРАЗРАНАТА Ц…ДЕМОКРАЦИЯ

Преведоха “Под игото”! На български език!

Когато прочетох това, направо заекнах. Какво значи “преведоха”? На какъв език е писал дядо Вазов?

Доколкото знам той е българин по произход и няма как да е писал на друг език, освен на родния си!

Както всички знаят, “Под игото” е писан в Одеса, ама на български език е писан. Както пише в литературните анали – “Под игото” излиза в 1894 г. като самостоятелна книга на английски език – “Under the Yoke” и същата година излиза на български език в издателство “Т.Ф. Чипев”. Какво ли толкова са искали да прочетат англичаните, че са го превели и то веднага след написването му?  Не ги ли е сбъркало това, че вътре има толкова специфични думички от българското битие и бит и те са неразбираеми за тях, защото народите си имат всеки свое битие и особености на езика? Явно не ги е сбъркало. Пък и как не са се сетили да вземат да “преведат” и техния Шекспир от староанглийски език, че нещо е неразбираем!

Какво бърка обаче днешните български родители и деца, та твърдят, че направо им е неразбираем Вазов с този “остарял” език? Не е ли това демонстрация по-скоро на онова, което Добри Войников нарече някога “криворазбраната цивилизация”?

Да, криворазбрана.

Но, ако се замислим, това са последиците от “новото” образование. Поколения наред вече изучават изопачена българска история, оттам и изопачена българска литература. И понеже между изучаването на историята и изучаването на литературните произведения няма синхрон, на децата им е скучно, неразбираемо, не знаят за какво става дума и… просто подминават. Нещата отминават и утре този вече пораснал човек няма нито чувство за патриотизъм, нито разбира какво е родолюбие, нито го еня за родината България. Така се промиват мозъци. Малко са изключенията при днешните млади хора, които имат богат език, в който думите не са двеста-триста елементарни понятия. Но както се казва, изключенията потвърждават правилото. По-голямата част от днешните млади хора говорят едносрично, ъкат и мъкат, защото не си намират мисълта, а не я намират, защото не чатат. А не четат, защото няма кой да ги научи да четат. Те слушат по телевизиите и навсякъде един скодоумен език, пълен с чуждици и то при положение, че за тях си имаме нормални български думи. А вие искате да разбират някакъв си дядо Вазов!

Съгласна съм, че за днешните млади хора, които много неща от доскорошния бит на българина са виждали само на картинка, а някои не са ги виждали и на картинка, е много трудно да разберат смисъла на някои стари български думи (не казвам остарели!). Но затова пък имаме учители, които трябва да покажат на децата ни точно красотата и богатството на езика ни, да обяснят думичките и отенъците, отсенките, смислите. Ама това иска време, пък за този урок, видите ли, е отделено само еди колко си. Не им е лесно на днешните учители! Кога да разкажат за историята, кога за Вазов, кога за самия роман, че и думичките да обяснят. А българските думички са многосмислови. И ако нашите дечица научат старите думички и техните много смисли, те ще станат духовно по-богати хора. Вместо това обаче “превеждаме” Вазов. И го “превеждаме” по най-дърварския начин, по най-грубиянския и неточен начин. Щото е достатъчно да отвориш дори речника и ще видиш, че посочените обяснения срещу “непознатите” думички, са неточни.

Някога в книгите имаше след епилога речник на непознатите думи. Не е лош вариант. Но да слагаш в скоби до самата дума, обясненията, това нещо ми е много неразбираемо. Горкият дядо Вазов! Явно на него и тогава не му е било лесно, защото иначе нямаше да напише онова стихотворение:

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива –

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп –

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

ДЯДО ВИ ВАЗОВ !!!

                                                              Татяна Любенова, журналист