Край на земеделските протести. Министър Вътев: Българското земеделие е в насипно състояние и е надолу с главата.

КИРИЛ ВЪТЕВ
Кирил Вътев, министър на земеделието. Снимка – интернет.

Както вече стана ясно, в петък вечерта на 9-ти февруари, се сложи край на земеделските протести. Утре, 11-ти февруари, неделя, в Министерството на земеделието ще се довършват последните редакции в документа и в понеделник – 12-ти февруари, ще се подпише Споразумение между кабинета Денков и протестиращите земеделци в лицето на техните браншови организации.

По този повод министърът на земеделието Кирил Вътов каза на 9-ти февруари в студиото на Панорама по БНТ следното:

„Вследствие на войната в Украйна поскъпнаха горива, торове, препарати. През 2022 година обаче Украйна не можа да изнесе почти нищо, което създаде дефицит на световните борси, тъй като Украйна е огромен зърнопроизводител след Русия. България се нарежда някъде след тях. Това вдигна цените.И нашите земеделски производители през 22022 година спечелиха много.  Но това вдигна и цените на торове, препарати, семена и всичко, което те трябваше да платят, за да засеят през 2022 година реколтата, която жънат през 2023.

Засяхме и ожънахме много скъпа реколта през 2022 година, а цените на световните борси се сринаха заради свръх производство на зърно в световен мащаб. Те няма как да покажат загуба, но ако проследим реколтата засята 2022 година и прибрана 2023 година, разходите направени за тази реколта  са по-високи от цената, която получават в момента от това зърно. В този смисъл те са на загуба. И ние това искаме да докажат.

Само че, те се притесняват, че заради тези 60 % предварително признати разходи, те винаги са на печалба. Но след като разбраха, че всъщност целта е да докажат загуба само за реколтата, а не за счетоводната година. Успокоиха се и в неделя ще се съберем да уточним всички текстове и в понеделник да подпишем споразумението.

Има една особеност. Всички сектори, без зърнопроизводство,, са получавали 2022 и 2023 година помощи. Зърнопроизводството до сега не са получавали никаква помощ от тази украинска мярка. Сега обаче, заради лошата година – суша и ниски добиви, висока стойност на производство, ниски цени на световните пазари, те също поискаха помощ. Като  най-зле са тези с 3 000 дка площ. Има хора с по 1 000, 2 000, 3 000 дка. Те са най-зле. Затова на тях не искаме нищо да ни доказват /загуби, б.а./, от анализите се вижда, че те са зле.

От 3 000 до 6 000 обаче, искаме да доказват. И от 6 до 10 000. Т.е. няма как да дадем на всички. Има хора със 100 хиляди, 200 хиляди дка и по 1 млн. дка. Но до 6 000 дка са 90 и 5.6 % евро. Затова правим компромис за малките до 3 дка, от 3 до 6 дка и от 6 до 10 дка. Това са 3 ставки, които те приеха.

Хората са прави, защото амбициозната зелена политика на ЕС ги вкара в огромни разходи и ниски  добиви. Това важи за цяла Европа. Цяла Европа протестира за 3 неща: зелената сделка, дъмпинговия внос от трети страни, които не спазват изискванията на ЕС и несправедливото разпределение на добавената стойност на цялата агрохранителна верига. Тя остава във върха на веригата, надолу всичко е смачкано. Това е истината.

В българското земеделие най-сбъркано е липсата на напояване. Напоителните системи се унищожиха преди 20 години. Как се прави земеделие без напяване?! Проблемите в българското земеделие са много. Освен напояването, са поземлените отношения, арендните отношения, начина, по който се отдават на търг площите за земеделски стопани. Проблемите са много.

Българското земеделие е в насипно състояние и е надолу с главата. Може да се оправи само с дългосрочен план за действия. По-рано това се е правило на база карта на климатично-почвените условия. Сега всеки прави каквото си иска. Има и една част от земеделските стопани, които изкривяват отношението към всички земеделски производители. Че искат само субсидии и реват за пари. Има хора, които се трудят изключително сериозно. Животновъдството изисква ангажимент 365 дни в годината. Няма почивен ден.Тези хора са в тежко състояние. И ние гледаме да им помогн

Споделете:

Прочетете също

книга 9

Георги Константинов: Благодаря на моя роден Плевен!

„Трябва да изрека към своя роден град Плевен огромно „Благодаря“. Благодаря, че мнозина от вас …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *