Кой какво каза за закриването на плевенското училище „Н. Вапцаров”

С 20 гласа „за”, „против” – 4 и „въздържали се” – 12, основно училище „Н. Вапцаров” – Плевен е закрито с решение на Общинския съвет на провелата се на 30-ти юли сесия. Общинските съветници от БСП, ВМРО и „Ние гражданите” гласуваха „против” и „въздържали се”

 Преди гласуването кметът Георг Спартански и общински съветници казаха какво мислят за това закриване. Предлагаме на нашите читатели изказванията им, както и преценката доколко тези изказвания са аналитични и обективни.

Георг Спартански, кмет на Плевен и вносител на предложението за закриване на ОУ „Н. Вапцаров”:

Фактите са красноречиви: имаме една шепа деца, а бюджетът на училището, който се изчислява по формули, не може да им осигури нормално обучение и съществуване на училището. Необходимостта от подобно решение е на базата на натрупаните до този момент над 70 хил. лв. задължения и предвид факта, че от есента, т.е. след месец и половина, там се очаква по документи да започнат няколко десетки деца, т.е. тенденцията е още по-низходяща. Ако това училище продължи да съществува, първо – няма да има заплати за персонала, второ – няма да има пари за издръжка, трето – обучението ще бъде под всякаква критика , четвърто – не е тайна, че там учат деца само и единствено от ромски произход, което не е в интерес на самите деца. Ако оставим така нещата първо ще трябва намерим 70 хил. лв. да им изчистим задълженията. Второ – те ще започнат още на следващия ден след изчистването да трупат нови. За ток, за вода, за заплати за осигуровки и т.н. И догодина по това време ще имаме не 70, а 150 хил. лв. задължения. И тази агония няма как да продължава ако сме искрено загрижени за тези деца и за бъдещето на това училище, като си даваме сметка за възможните последици за бюджета на общината. Затова моето предложени е да се закрие училището , а децата да бъдат насочени към други плевенски училища.

Любка Симеонова – директор на ОУ „Н. Вапцаров”, Плевен:

Традициите не са това, което бяха в близкото минало. Ситуацията в момента е коренно различна. Към днешна дата учениците в ОУ „Н. Вапцаров” са 58 от първи до седми клас.  И 8 деца в подготвителна група. Ако през 2005/6 учебна година имахме приблизително по около двама ученици, които се самоопределяха като роми, сега са 58 ученици –  100 %  са от ромски произход, които сами се самоопределят като такива, а 90 % са с нисък социален статус.

Интегрирали сме 12 деца от Центъра за настаняване от семеен тип и 13 ученици със СОП /специални образователни потребности, б.а./. Тези ученици са нежелани в така наречените елитни училища.

Трудът на учителите в училище „Н. Вапцаров” трудно се оценява в обществеността, тъй като тази категория деца нямат високи резултати на изпитите от национално оценяване.

Към днешна дата цитираният брой на учениците е предпоставка към отчета за първото полугодие на 2020 година да са налице следните просрочени задължения на обща стойност 71 518 лв. Те са към местни данъци и такси, НАП – Плевен и Топлофикация. Задълженията са допуснати поради недостиг на финансови средства по бюджета при наличието на маломерни паралелки, въпреки минималните заплати и взетите строги мерки на икономии и редуциране на персонала до минимум. Други фактори, които възпрепятстват учебния процес са разпределението на тези 58 деца в една сборна подготвителна паралелка, две слети паралелки 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти клас и три самостоятелни – 5-ти, 6-ти и 7-ми клас.

Тъй като децата са 100 % от ромски етнос, процес на интеграция не може да бъде реализиран въпреки участието на училището в ромски проекти.на национални програми. Налице е вторична сегрегация.

За следващата учебна година за първи клас има 10 ученици, , за 5-ти клас – 6 ученици. Това значи, че издръжката ще е недостатъчна за покриване на разходите.в новата бюджетна година.

Училището беше обект на ромски набези , търговия с наркотици и цигари, което подлага на риск живота и здравето на персонала и учениците. Нашите ученици пристъпват прага на училището без да знаят говорим български език . Две трети от тези ученици са контингент на полиция, детска педагогическа стая и социални служби. Доста често училището е обсадено от агресивни роми поради конфликти  – външни и вътрешни. Много от тях са криминално проявени.

Ако през новата учебна година заради Ковид 19 продължи електронното обучение процесът няма да е възможен, тъй като семействата са социално слаби и не могат да осигурят на децата си лаптопи и компютри за електронно обучение. Училището също няма финансова възможност да осигури на всички ученици тези пособия.

Ето защо се обръщам към вас да бъде взето адекватно решение за бъдещото съществуване на училището.и десегрегиране на децата от ромски произход.

И накрая – къде ще отидат учениците от ОУ „Н. Вапцаров” ? Това, че по документи ще бъдат насочени към училищата „Стоян Замов”, „Пейо Яворов” и „Петър Берон” – не решава въпроса. Там ще има вълна от недоволство от родители, а родителите на учениците от „Вапцаров” няма да кандидатстват никъде. В същото време някоя друга община ще ги води фиктивно и безнаказано ще им получава  издръжката.

Моето морално становище като човек е, да не бъде закрито училището. Но като професионалист мисля, че това е неизбежно.

Цветелин  Горанов, общински съветник /ГЕРБ/:

Аз отидох в училището, за да видя на място как стоят нещата. Действително сградата се нуждае от ремонт, но не е застрашаваща живота на децата, както се казва в информацията на директорката. Решението обаче, което трябва да вземем е много трудно. Защото става въпрос за закриване на училище. Нещо, което е трудно за всеки работещ в сферата на образованието. Но фактите са такива – няма ученици, което води до нямане на средства за издръжка на училището и персонала, който е там. Натрупаната сума не е малко, друг е въпроса защо се е стигнало до тук. Както ще се стигне и до следващи такива тежки решения.

За съжаление обаче, ние сме тези, дето трябва да ги взимаме. Като човек съм против закриването на което и да е училище, но като работещ в сферата на образованието над 20 години, смятам, че днес трябва да вземем това трудно решение за закриване на ОУ „Н. Вапцаров”.

Владислав Монов, общински съветник /ГЕРБ/:

Ще ви върна малко по-назад във времето когато „Вапцаров” беше пак на масата за затваряне.с училище „Васил Левски”. Тогава вие /към директорката на „Н. Вапцаров”, б.а./ се тръшкахте и пред всички нас ни убеждавахте, как това училище да ви дадем шанс. Ние покрай „Васил Левски” тогава, ви оставихме и вас. Тогава моралната отговорност беше, вие като директор и тогава, не се справихте да си подадете оставката. Питам ви аз, персонала на „Вапцаров” в момента къде ще отидат ? Мисля, че са 15 човека. Защо тогава не се оттеглихте, а изчакахте две години да взимате заплата , да натрупате тези дългове. Не мислите ли, че тогава когато дадохме шанс на „Васил Левски”, за моя радост училището леко полеко тръгва да се оправя. Не мислите ли, че тогава беше морално вие да се оттеглите. Не ви съдя просто тука съм по-емоционален  и ако ме питате мене – съвестта не ми позволява да… /прекъсва изказването си, б.а./ не, няма драми, не става въпрос за драми. Става въпрос защото тука виждам една безотговорност. Една директорка стои две години, взима заплати, училището потъва, потъва, потъва и в момента идва момент и казва „ама моля ви се, затворете го”. Да де, ама ако вие се пенсионирате, имате 15 или 16 човека в момента които трябва да отидат на улицата. Вчера от колегата Горанов разбрах, че има жена с 4 деца над 50. Тази жена какво правиме с нея. Ние не говориме тука дали община Плевен в момента може да си го позволи. Не, не може да си го позволи. Но дори и да може да си го позволи, мислите ли, че е морално и сега да ни убеждавате тука и да ни казвате „ама мен ме боли”. Не, не ви боли. Ако ви болеше вие трябваше да се оттеглите още тогава.

Свилен Атанасов, общински съветник /БСП/:

И на заседанието на ПК по образование и читалищна дейност изразих позиция, че да, наистина следва да вземем едно изключително тежко решение. Едва ли обаче в тая зала има колега, който да не е наясно, че проблемите в образователната система са изключително големи. И едва ли проблемите на училищата на територията на плевенска община са проблеми касателни „Н. Й. Вапцаров”. Тези проблеми ще продължат да изникват , ще продължат да се интензифицират и с другите училища. Всеки един от тук присъстващите е радетел за това, че общинските съветници следва да вземем информирано решение. В случая обаче, не достига информацията целокупно до нас. Направих предложение в комисията по образование за това, точката да бъде отложена, да се направи цялостен анализ на цялата училищна мрежа на територията на община Плевен. След като бъде представен този анализ пред общинските съветници, на следващо заседание на сесия да обсъдим, да видим какви са проблемите, къде са проблемите . Нека видим как са позиционирани училищата по брой ученици, липса или наличие на задължения, И тогава да търсим варианти и да правим така необходимия оздравителен план. Не само за училище „Вапцаров” ,  за всички останали. Защото в противен случай взимаме решение на парче. Взимаме решение на час по лъжичка. И аз не желая и едва ли има нормален човек в тази зала, който да иска, образно казано, утре да дискутираме закриване на второ училище, в други ден на трето училище. Затова без такъв цялостен, щателен анализ на кондицията на училищата, на училищната мрежа няма как да стане.

Д-р Йордан Георгиев, общински съветник /бивш ГЕРБ/

Така или иначе намаляваме като население на България, респективно и на Плевен. Това е първият факт.  Безспорен. Вторият факт който съвсем скоро стана безспорен, признаха го почти всички, че така нареченото ромско включване и интеграция не се случи. И най-вероятно няма и да се случи. Третият факт го каза самата директорка – не можело да има сегрегация, в смисъл да са само цигани. Като няма нищо обидно в този термин, те самите така се определят. Което значи, че при така създадената ситуация, при тази сегрегация, ако дойде онзи с каскета, би трябвало да ги даде на прокуратурата или да направи нещо друго.

Смятам че целият този разговор много е емоционален, но на практика е безпредметен. Историята си е история , за историята има музей. От там нататък ние трябва да гледаме напред. Това няма да е единственото училище, те ще са още много други такива и всеки път ще минаваме през тази сага. Един път да го задържим, следващия път като виждаме чисто икономически, че нещата няма как да се случат  и общината затъва заедно с училището, накрая ще вземем адекватното решение. Така че, аз бих подкрепил решението на кмета, като наистина двата въпроса важни са: къде ще отидат хората, които в момента са учители там . Факт е, че хора за работа малко, за учители има недостиг. Мисля че те ще си намерят работа почти навсякъде. А по отношение децата кой къде ще ги вземе, къде ще ги извозва  – ами ще ги извозва някъде и няма да даваме пари за маломерни паралелки. Да не говорим, че е безспорен факта и всички го знаем, защо го премълчаваме не знам, но водят се там 58 на книга , но колко идват в клас не е ясно. И колко от тях се водят на книга само заради субсидията, също не е ясно

Доц. д-р Евгения Бързашка, общински съветник /”Демократична България”/

Не съм съгласна  с колегите, които се изказаха. Всички знаем, че закриването на училището не е емоционален подход, а е породено от демографската криза в България, която все още продължава, която ще се задълбочава и затова най-вероятно ще се наложи и за закриване на други училища.  Но другото, което аз също не съм съгласна,  да се обвинява персонала на училището, че са толкова виновни да се стигне до това състояние, тъй като който не е работил с такива деца  те работят при доста трудни условия. Който не е работил с такива деца не може да коментира. Аз също смятам, че не трябва да се  правят компромиси, не трябва да се правят анализи, всичко се дължи на демографската криза и ние трябва да бъдем обективни, защото данъкоплатците на общината ще трябва да плащаме всички за едно проформа съществуващо училище.

Петя Василева, общински съветник /бивш ГЕРБ/:

Виждаме какви са сумите, виждаме какви са бройките, просто е безпредметно агонията в училище „Вапцаров” да продължава. Има органи, които се грижат за това къде ще отидат тези деца, как ще бъдат обучавани и т.н. Ние не сме този орган. Така че, личното ми мнение е, че агонията не бива да продължава.

Други изказвания нямаше, премина се към гласуване. Решението за закриване е прието.