
Отговор на този въпрос е дал американският пастор и преподавател по теология в Харвардския университет Джеймс Кларк. Той казва: : „Хоризонтът
Политикът се превръща в държавник вследствие на развитието му като публична личност. В това развитие проличават базисните черти на неговия характер. Проличава интелектуалното му и професионално развитие. Както и неговото образование и култура, без които трудно би могъл да откликне на високите изисквания на държавническата дейност.
Държавникът проявява способност да открои национален приоритет от голяма значимост, в разрез с моментните настроения в обществото и интересите на политическото статукво. За да аргументира своята позиция, той трябва да има способността да предвиди дългосрочните политически решения. Една такава държавническа позиция е съпътствана от дълбоки реформи, които носят със себе си съществени трансформации.
В режими на демокрация държавникът не е случаен феномен. Не е случайно съвпадение на обстоятелства, нито следствие на моментни ситуации. Много преди това трябва да е доказал своите качества в политическия процес.
В режим на демокрация политикът е показал своето развитие като публична личност. В политическите сблъсъци той е показал своето предимство над опонентите си. Така създава трайно обществено доверие, без което политикът не може да се превърне в държавник.
Наивно е да се смята, че държавник може да стане личност и политик, които нямат задълбочени познания и широка култура, основани на необходимото самочувствие.
Наивно е да се смята и че лидерът е политик и държавник. Лидери могат да станат необразовани и недостатъчно подготвени хора. Много често тяхната политика е свързана с неверни и не до там точни решения, които често са довеждали до катастрофални политически кризи.
Лидерите могат да бъдат с ограничени познания и култура. Могат да израстват в политическата кариера и да заемат висши държавни постове. Но никога не могат да станат държавници. Защото държавническото поведение е антипод на тесногръдието и фанатизма, така присъщи на домогнали се до държавни постове лидери.
След 9 дни предстоят избори за нов Парламент. „Няма по-добра проверка за качествата на един политик от битката по време на избори” е казал Уинстън Чърчил.
Вотът на избирателите е коректив за публичната дейност на политика. Загубите и разочарованията са равнозначни на даването на нов шанс. Умният политик винаги умее да извлича поуки, а слабият политик се сърди на народа. Политикът може да се утвърди като държавник само, ако е преминал многократно през изборния процес. Изборите са най-верният ориентир за един държавник. Но те сами по себе си не са гаранция за държавническо поведение. Гаранция са , многобройните изпитания на заеманите политически постове.
Държавникът трябва да улови историческия момент, изискващ заемането на ясна и последователна позиция. Държавническото поведение е основано на ясни принципи и ценности. То изисква последователност и търпение, временен дискомфорт, дори и изолация. Държавникът има готовност за сблъсък с противоположни идеи и аргументи. Той трябва да има ясни хоризонти пред себе си, които трябва да следва.
След казаното до тук, отговорът на въпроса „Кой е държавник и кой политик от плевенските кандидат депутати”, не изглежда толкова труден. Във всички листи има богат избор на личности заявили се като политици. Някои от тях може да станат и държавници. Стига на 11 юли избирателите от плевенска област да поемат своята отговорност чрез правото си на глас.