Когато си стадо ти трябват мисирки, а не лъвове

Когато с години си слугувал на властта, няма как да не станеш мисирка. И вчера /4-ти февруари/ Борисов го напомни. И се почна един ехиден смях в социалните мрежи. В мрежите, удобно с компютрите, както винаги.

Обаче ! Същите тези, дето ехидничат, никога няма да си вдигнат задниците в защита на журналист.

Когато си част от стадото – ти трябват мисирки, а не лъвове. От времето на Ботев, та през Тамбуев и Лили Маринкова – стадото си блее. Тук никога няма да има Вероника Герин, защото никога стадото няма да се вдигне като в Ирландия.

А и защо да го прави, като тези, които е избрало да пазят свободата на блеенето му, ден след репликата „мисирки” мълчат като …. да не казвам като какво. На 5-ти февруари, на техните официални страници няма никаква реакция. СБЖ мълчи. Иначе председателката му Снежана Димитрова е публикувала на 24-ти януари: „Състоянието на медиите и журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията”. Че даже и семинар готви за това.

СЕМ мълчи. Иначе гръмко са афиширали на страницата си, че „В дейността си той /СЕМ – б.а./ се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на електронните медии” Айде бе, верно ли ?!

ПК по културата и медиите в НС мълчи. Както и нейният председател Вежди Рашидов. Както и неколцината „журналисти” в нея. Както и плевенският депутат в нея Чавдар Велинов. Утре, 6-ти януари, ще имат заседание с 1 точка в дневния ред. И тя не е свързана със случилото се с мисирките, а за участието на България в решенията на ЕС ?!

С гаранция ще се появят думи на малцината свободни и независими журналисти в България. И слава Богу, че ги има. Жалкото е, че стадото след тях няма да тръгне. Но те ще продължат да му говорят. Защото за тези хора журналистиката е мисия. И ги боли както за честта на тази хуманна професия, така и за тези, за които тя е предназначена.  Може да нямаме Ориана Фалачи или Вероника Герин, но все някога и това ще стане. Тези редове са поклон към малцината рицари на перото и честта журналистическа, както и надежда за появата на бъдещи такива.