
Всеизвестен факт е, че операта е скъпо удоволствие. Цените на билетите, колкото и да са високи, не могат да покрият разходите по една нова постановка. За постановки като „Набуко“ и „Аида“ – дело на плевенската филхармония и нейният директор Любомир Дяковски, средствата от МК и общинския бюджет не могат да покрият разходите. За да станат реалност, на помощ идва Величко. Така плевенчани знаят собственика на „Нивел“ ЕООД, Величко Великов, който стопанисва Летния театър, станал сцена за „Набуко“ и „Аида“. Той помага както с пари, така и с отдаденост към идеята в Летния театър да зазвучи безсмъртната вердиева музика.
И това заслужава уважение, защото дори в големи центрове като Париж, Милано, Лондон – операта е дотирана. Но там, по думите на директора на софийската опера Пламен Карталов „са разбрали, че за да се запази изкуството, е необходимо да съществува триединството между държава, общини и спонсори, които при законова уредба биха имали полза да влагат парите си срещу данъчни облекчения“.
Спонсорирането всъщност е вид държавна субсидия, но извършвана целево. Това е волята на дарителя – да подкрепи точно определена дейност. Естествен начин обществото само да покаже иска ли нещо или не.
Е, видя се, че обществото в Плевен иска опера. МК и общината – също, но парите, които дават правят мисията невъзможна. Неуморният дух на Любомир Дяковски и спонсорството на Величко направиха невъзможното и „Аида“ се появи в цялото си великолепие на сцената на Летния театър.
Ако имаше годишна „Награда Плевен“ – по право би трябвало да отиде при Величко Великов. Както и при всеки спонсор, дал не само парите си, но и цялото си сърце, за да го има досега с изкуството.
За сега обаче има неизпълнено решение на ОбС за въпросната награда и прекрасният спомен от „Аида“.