Когато няма „домашно възпитание” ще има „домашно насилие”

ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ ИЗРАСНАХА УВРЕДЕНИ ОТ ЧАЛГА КУЛТУРАТА В ОБЩЕСТВОТО И ПОЛИТИКАТА. СЕГА БЕРЕМ ПЛОДОВЕТЕ.

Вежди Рашидов каза една истина. Каза я с грозен език, с какъвто трябва да се казват подобни истини. Възмущаваме се от Рашидов, но не се възмущаваме от „Напипай го, в ръцете твои нека то да си играе”, от “Какво ти даде онази кучка, какво ми криеш тази смучка, ще ти се случи след малко случка, ще ти бия шута мухльо, да не ти е скучно”. Кефим се на просташка музика с просташки текстове, а искаме културен език и културни ценности?!

Някаква женска фондация и опозиция искат оставката на Рашидов „възмутени” от думите му. Рашидов я подаде. Напуска и партията, която приема за нормално „проста кърджалийска п***а” на Борисов, но истината на Рашидов за „к**вите”- не!  Сега Рашидов като го няма – и всичко тръгва по мед и масло?!

Да питаме тези „възмутени” от думите на Рашидов фондации, защо не се възмущават от изпращането на сервитьорки и хостеси за депутатки в НС Сервитьорка и хостеса – депутатки в новия Парламент Или това за тях не е толкова цинично, колкото думите на Рашидов?!

Правим протести срещу домашното насилие, вместо срещу домашно възпитание, което отглежда курветини и мутри. Показваме на децата си модели на поведение, които внушават едно: силиконът, парите и S класата те правят „вървежен”. Нямаш ли ги – си балък. Ако си интелигентен и възпитан, значи си мухльо. Ако си напомпан батка, надута силиконова кукла, значи си тарикат и успешен в обществото.

В такова общество насилието става ежедневие. Насилие всякакво – физическо, душевно, финансово, политическо. Спасението от него не става с протести. Улицата не може да роди качествени решения. Ражда „интимна връзка” между „експертизата” на социалните мрежи и политическите изгоди на момента. Доказателството е случаят в Стара Загора. Случай с неизяснени обстоятелства и куп въпроси без отговор. Най-добре е показано тук  https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2023/08/03/4514408_mutna_i_kurvava_istoriiata_na_napadenieto_sreshtu/

И в цялата тази гмеж от пошлост, насилие и липса на здрав разум, медиите плуват доволни, че има „храна” за зрелища, с която си осигуряват хляба. Без опасни въпроси и излишни главоболия.

Защо със случая в Стара Загора беше това бързане, защо се приемат смехотворни закони, защо се активират разни НПО-та, защо се допуска улицата да управлява законодателството, защо се искат оставки, защо случилото се, се превърна в най-важната тема, защо зад този случай не се вижда нищо повече от едно макетно ножче? И още куп „защо”.

Точно заради това са за предпочитане нецензурните истина на Вежди Рашидов, пред лустросаната демагогия на колегите му. Тя рано или късно ще се пръсне. И това, което ще видим, е истинското им лице и собствената ни глупост.