Когато мечът се строши в битка, на помощ идва невидимият щит на Словото

24 май 2021 година. Без пандемия, без маски, без страх. С много слънце, с много настроение, празничност и усмихнати лица. Така изглеждаше Плевен днес, на своя 24-ти май.

Цветен, многолюден, празничен. Атмосфера пълна с добронамереност и настроение. Дължим я на организаторите на празника, на тружениците на духовния фронт. Да, фронт. Защото се воюва. От много време на този фронт воюват с различен успех пошлото и стойностното. Кичът срещу естетиката. Класиката срещу „новото модерно”.

Ето защо празник като 24 май, като днешният 24 май е надежда. Надежда за единение, което да започне от тук. От музика, която те зарежда, от картина, която те вълнува, от стих, който те разплаква. И от онова вечно „В началото бе Словото…”.

Днес то звуча от сцени, училища, паметници на жреци на българското Слово. Звуча и в официалните приветствия. За силата на Словото, за неговия невидим щит, който ни е пазил в миналото, но трябва да го пазим за бъдещето, говори кметът на Плевен – Георг Спартански.

Поместваме го без съкращения. Заедно със снимки направени от екипа на „Плевен прес”

С това честитим още веднъж празника на всички наши читатели, на творци, учители, ученици и студенти. И да не забравяме – „народността не пада там, дето знанието живей”.

Слово на Георг Спартански, кмет на Плевен, 24 май 2021 година: За пореден път си позволявам да наруша официалния протокол, като започна своето обръщение с поздрав към децата на Плевен. Към учениците и студентите на Плевен и преподавателите. Тези, които дават знание и свяст на нашите деца, за да растат достойни граждани на Плевен и България.

Тук е мястото да се обърна към представителите на Българската православна църква, които с вековното си дело през годините, съхранявайки нашата православна религия, създавайки писменото слово и съхранявайки го с цената понякога на живота си, пренесоха българското слово, българските традиции и култура, през тъмните и мрачни векове на петстотин годишното чуждо иго. За да я има България.За да се радваме на този най-светъл, най-чист, най-всенароден, най-обичан от всичките български празници.

За да се случи това, което се е случило в средата на IX-ти век, има своите исторически предпоставки. Имаме едно противоборство на две големи империи – Византийската и Римската.По средата, като кост в гърло, е заседнал българският народ със своята държава. Но държава езическа, обединяваща в своите територии многобройни племена и народи. Завоювани по силата на българския меч.

Цар Борис I, Борис покръстител, си дава сметка, че в това противоборство на две империи за владичество на Европа, ние ще бъдем равностойни на тези империи и на други държави, само ако имаме собствена сила, собствено достойнство и блясък.

Затова той предприема изключително далновиден ход, като едновременно с християнството дава подслон на учениците на Кирил и Методий. За да творят, за да създават, за да образоват българския народ. Този мъдър владетел си е давал сметка, че мечът може да завоюва територии, каменните стени на крепостите могат да пазят до известно време. Но когато мечът се строши в битка, когато троновете паднат, когато стените рухнат – тогава на помощ идва невидимият щит на Словото. На духовността, на културата, на народната свяст и на традицията.

Този мъдър владетел е прозрял това още в средата на девети век. А държави, към които всички сега се прекланяме угоднически – Англия, Германия, Франция, са започнали да пишат на английски, немски и френски от 15-ти век нататък. Много по-късно, след като българският народ е имал свой език, своя писмена и духовна култура. Благодарение на които се е запазил до ден днешен.

Ето, на тези мъдри владетели на България и на техните следовници, на тези първоапостоли – Св. Кирил и Св. Методий, на техните ученици, както и на всички знайни и незнайни писмовни хора, дължим това, че сме се запазили като държава в продължение на 13 века.

Тук е мястото да благодаря на хилядите творци на културата и науката, защото Словото е едната страна. Но то дава възможност да се твори на роден език, да се създава култура и тя да се разпространява. И с това да изградим оня невидим меч и щит, с които сме се бранили векове наред, от чужди попълзновения.

Ще ми се да завърша с един апел към националните власти, към партиите на България в днешно време. Нека да следваме заветите на нашите учители. На тези, които са държали ръката ни в първо отделение, за да ни научат на четмо и писмо.

Нека следваме добрия пример на просветителите, духовниците, на дейците на науката и културата. А не да се преследваме един друг, да се мразим люто, да се ненавиждаме. Защото няма силна държава там, където няма единение. Единение на властите и с народа. Нека помним уроците на историята , да отдадем нужното с почит и признание към нашите първоучители. И нека с делата си в бъдещето да покажем, че сме достойни техни следовници. И че България има своето бъдеще в Европа.

Честит празник българи ! Честит празник плевенчани ! И нека Бог да пази всички ни и да подкрепя десницата ни в делника !