Средната брутна работна заплата в община Кнежа е 1 180 лв., а в Белене – 653 лв. по данни на Института за пазарна икономика. Това показва общинската карта на заплатите за 2018 година, а подробности от проучването на ИПИ може да намерите на сайта 265obshtini.bg.
Според проучването плевенска област си остава с едни от ниските заплати в България. Ето какви са техните размери според ИПИ:
- Кнежа – 1 180.5 лв.
- Червен бряг – 943.6 лв.
- Долни Дъбник – 869 лв.
- Плевен – 832.8 лв.
- Пордим – 813.7 лв.
- Левски – 751.2 лв.
- Гулянци – 716.8 лв.
- Никопол – 716.3 лв.
- Искър – 714.7 лв.
- Долна Митрополия – 685.8 лв.
- Белене – 653.7 лв.
Плевен не само е на четвърта позиция, но е по-назад и от съседен Ловеч, където средната брутна работна заплата е 844.1 лв.
В същото време Плевен е с най-голям брой нефинансови предприятия – 6 281 фирми. Най-малко са в Пордим – 131. Ето техният брой в останалите общински центрове на областта, според данните на ИПИ:
- Плевен – 6 281 фирми
- Червен бряг – 735 фирми
- Левски – 501 фирми
- Долна Митрополия – 457 фирми
- Кнежа – 434 фирми
- Долни Дъбник – 290 фирми
- Белене – 267 фирми
- Гулянци – 233 фирми
- Никопол – 222 фирми
- Искър – 166 фирми
- Пордим – 131 фирми.
Тези данни би трябвало да залегнат в анализите на икономистите когато се изготвят средносрочни и дългосрочни стратегии за развитие на община Плевен и област Плевен. Както би трябвало да се привличат експерти от специализирани научни институти при тяхната разработка.
Нещата стават още по-неприятни ако се вгледаме в данните на НСИ за бедните в Плевен. Техният относителен дял е близо 52 % /преди социалните трансфери/. А хората живеещи с материални лишения в Плевен са 21.5 % .
Между другото, през 2018 година Евростат оповести, че най-високо е нивото на хората на границата на бедността в България – 38,9 %, следвана от Румъния – 35,7 % и Гърция – 34,9 %. Дали заради това, или по други причини, правителството вдигна от 1-ви януари 2020 година линията на бедност с 15 лв. и сега тя е 363 лв. Парадоксът е, че 363 лв. е линията на бедност, а социалната пенсия – 141 лв., и минималната – 234 лв. И то от 1-ви юли т.г.
Оказва се, че най-високата средна месечна заплата в България за 2018 година е в община Челопеч – 2 178 лв., следвана от Козлодуй – 2090 лв. Следват ги Раднево, Пирдоп, Девня, Гълъбово. София е на осмо място в топ 10 на общините с високи заплати.
Дали тези данни за Плевен тревожат местното управление: общински съветници, областна и общинска администрация ? Как тези данни рефлектират върху местен бизнес, политика и управление ? Какво предприемат местните депутати чрез своите законодателни инициативи и политическо лоби, за развитието на Северозападен район, в който е и Плевен ? И до колко един местен бюджет има отношение към тревожната картина на цифрите за Плевен от НСИ, Евростат и ИПИ ?
Би било чудесно ако гражданите на Плевен получат отговор на тези въпроси. И още по-чудесно би било ако потърсят отговорност от онези, които не могат /или не желаят/ да дадат отговор. Ако това не се случи в най-близко време – Плевен ще продължава да линее като икономика и условия за живот. И ще си остане само с едната история. Но само история не стига, за да живееш добре в един град.
Много ми е интересно как се изчисли тази средна заплата за Плевен?Сигурно е взета заплатата на кмета и на чистачките,за да се получи тази голяма цифра?Нашите заплати по шивашките фирми нямат и минималните за страната.