Г-н Спартански, какво е вашето разбиране за Коледа?
Вероятно всеки има собствено обяснение за Коледа. За мен Коледа е един символ. Символ за едно ново начало. Защото всяко раждане е едно ново начало. Клишираното е, че се е родил Христос, че това дава началото на новото летоброене.
За мен по-общ е символа, не е свързан толкова с конкретния факт на рождеството на Спасителя, по-скоро в края на всяка година ние се нуждаем от едно ново начало. Което да бъде мотивация да започнем Новата година по един нов, по-добър начин. И всичко несвършено през старата година да имаме мотивацията и силата да го направим през Новата година.
Това е празник, който се празнува в тесен семеен кръг. Да обърнем внимание на близките си, на семейството, което в ежедневието обикновено е най-ощетено от липсата на нашето внимание.
Да се обърнем към себе си, да изчистим главите си от наслояванията на ежедневието, да почистим мислите си, да подредим плановете си.
Изобщо едно прераждане на човека всяка година, което е необходимо за да бъде полезен както на себе си, така и на близките си. В крайна сметка и на обществото, и на държавата. Защото държавата това сме ние – хората. И ако всички ние си дадем сметка за това, че колкото сме по-добри, по-мотивирани и отделяме повече енергия за положителни неща, вместо да се мразим и ненавиждаме, толкова по-добре ще бъде за всички нас като общество.
Това ли е личното ви усещане за Коледа ?
Личното ми усещане е за спокойствие, за тишина, за хармония, за умиротворение. Да оставим настрана емоциите и просто да бъдем хора.
Някак си е доста далече това от църковното учение за Рождеството Божие. Дали причината не е в многото години на атеизъм, в които живяхме и Коледата дори беше забранена. Все още не можем да усетим божествената сила на вярата, която трябва да ни обединява.
Това е факт, че ние десетилетия сме учени в атеизъм. Даже учители ходеха около църквите по Великден да дежурят и гледат дали има ученици, които сами или с родители ходят да отбележат този светъл за християните празник. И съответно имаше наказания и проблеми за тези, които си позволяваха да нарушават тези негласни забрани. Знаете, че комунизмът отричаше религията. По същество той е една друга религия и като всяка нова първата работа е да унищожиш старата.
Няма как тези десетилетия на атеизъм да не са оказали тежко влияние върху обществото като цяло. Защото репресиите след 1944-та година са били насочени в голямата си част и към духовниците.
Целта е била да бъдат наплашени масите и да бъде изтръгната вярата. Да бъде насадена нова вяра, да бъдеш моделиран по нов начин, да бъдат щампирани мозъците с новата догма. Това няма как да не окаже тежки последици върху обществото като цяло.
В момента има безверие, омраза, ненавист. Тези неща, на които учи християнството – смирение, да обичаш ближния си, да помагаш, да прощаваш – са някъде в миналото.
В момента ние сме общество на агресия и на омраза, което води до разединение. А разединените народи много лесно се управляват и командват.
Дали и сега не става същото с постоянното звучене на джингълбелс, мерикристмас, хелуин, свети Валентин….
Може би не са виновни тези англоезични текстове и песнички, които имат своето място и обяснение в англосаксонската култура. И това е нормално. Хората са писали коледни тестове и са празнували Рождество още когато ние сме били дълбоко, дълбоко под турско робство. Има текстове за Коледа, които са писани преди повече от 300 години.
Но това е тяхната култура. Техният начин на съпреживяване на Рождество.
А ние както винаги тичаме след събитията и чуждопоклонничество. Старите традиции са забравени или унищожени, нови не са създадени. И при липсата на нещо твое, нещо родно, нещо българско – най-лесно е да се повлечеш по чужди религиозни или нерелигиозни празници. Изобщо мощното навлизане на католически празници и чествания в нашата масова култура.
Липсват ли ви „Стани нине, господине” или „Над смълчаните полета пеят медени звънчета” ?
Аз като дете съм я пял още в детската градина тази песен „Над смълчаните полета” /”Зимна песничка”, текст Димитър Спасов, музика Христо Недялков, б.а./ Тези стихчета и песнички ги правихме за Нова година. Тогава се казваше дядо Мраз със Снежанка. Сега му казваме дядо Коледа. Между другото, това внушение, че дядо Мраз е комунистическо наименование, не е вярно. Тъй като аз съм виждал фотография от 1930 година, на която със стария правопис има дядо Мразъ, с ер голям.
Така че, тук пак намесваме идеологията без основание. Но дали ще го наричаш дядо Мраз или дядо Коледа, важно е съдържанието на празника. Мисля, че народ, който не си съхранява традициите, не ги поддържа, не ги развива в новите условия, очевидно ще залитне по чужди традиции с всичките негативни от това последици.
Има ли коледни клишета, които ви дразнят ?
Не мога да кажа за клишета, по-скоро има една традиция около Коледа, която посрещам със смесени чувства. Тази крещяща показна благотворителност за времето по Коледа, Рождество и Нова година. Правят се безброй акции, мероприятия, които непременно трябва да бъдат отразени от медиите. Да се снимаме за това, че сме събрали средства за болни дечица, за нуждаещи се хора. И бих попитал така – „Какъв е проблема тези неща да се правят целогодишно ?” Това е, което дразни.
Прекрасно е, че има такива акции и този, който има нека да даде на нямащия. Това е в християнската традиция. Но ме дразнят тези показности. Не мисля, че трябва да се прави някакъв бал, в ресторант, с пищни тоалети, да се похарчат хиляди левове за ядене и пиене, и между другото да бъде събрана определена сума. Която задължително да бъде обявена в медиите и задължително медиите да снимат събитието. Колкото и да са благородни вероятно мотивите, ми прилича по-скоро на „толкова сме грешни, че с такива показни жестове се опитваме да изкупуваме собствени прегрешения вероятно. Да си купим индулгенция от Господ.
Аз съм против тази показност. Дарителството се прави от сърце и не е за показ.
В този смисъл Българската Коледа не стана ли инструмент за реклама на всички президенти, вместо същите тези президенти да направят така, че здравеопазването да защитава болните деца ?
Бих казал, че президентът няма такива функции, тъй като грижата за опазване здравето на нацията е в ръцете на Народното събрание. Там е мястото, където се създават законите в здравеопазването и в Министерски съвет, който реално управлява държавата. Президентът има други функции.
Така или иначе тези президентски кампании, които продължават вече няколко десетилетия, лично на мен не ми донасят чувство за това, което се опитват да направят – да внушат съпричастие, показно съчувствие и желание да помогнеш. Затова казвам – може да помагаш по всяко време. И не е необходимо да правиш показни кампании. Да правиш балове, показни събития и т.н.
Защо е необходимо веднъж годишно и то преди Коледа да се събират с есемеси пари за болни деца ? Къде е държавата в останалите 364 дена ?! И къде са парите, които всяка година стават все повече милиардите за здравеопазване ? И въпреки това нямаме средства, с които да си лекуваме децата. Каква е тази държава, която разчита на есемесите по левче на гражданите , за да си спаси болните деца ?! То е резил и позор за държавата, а не е похвала за институциите, които го правят.
Кой е вашият най-скъп и свиден спомен за Коледа ?
Тук съм категоричен – до сега е имало 59 Коледи, догодина ще бъде 60-тата, живот и здраве. Но Коледата на 1989-та година е ярко запомняща се за мен. Защото тогава жена ми влезе в болницата да ражда. Точно на Коледа – 25 декември. Тогава бяхме в София и тя влезе в Майчин дом. След 2 дена на родилни мъки, със секцио се роди дъщеря ми. Роди се на Стефановден, но е кръстена Цвета на майка ми, Бог да я прости!
Така че, няма как да забравя Коледата на 25-ти, тъй като докато другите празнуваха, ние тичахме от Студентски град към родилното. Това не може да се забрави!.
Понеже водим този разговор на Игнажден, в духа на народните поверия кое е най-добре да „полази”, да дойде в общинска администрация – Плевен ?
/ след тежка въздишка/: На първо място пак ще си послужа с едно клише – дай Боже първото да е здравето. Защото то е основа на всичко. Ако човек е здрав, останалото е въпрос на мотивация , желание, коректност, на честност към работата, която вършиш. На отговорност, защото вършиш обществена работа, а не лична такава.
Тъй че, нека първото да е здравето, а след него да идва усърдието, добрата и достатъчна мотивация, честното и отговорно отношение към това, което вършиш.
Любезен отговор. Дано хората, които работят тук четат и между редовете на това, което казвате.
Вижте, аз много пъти съм казвал – не се изживявам като началник в тази сграда. Когато преди 7 години станах кмет, всички очакваха както е традиция в администрациите, да има политическа чистка. За тези 7 години не уволних никого. За което много ме критикуват. Но аз съм на принципа, че ние тук сме колеги. Да, аз имам ангажимент да бъда диригент на един оркестър. А както се казва, диригентът е най-слабия музикант. Всеки в състава свири на своя инструмент по-добре от диригента. Но от диригента се изисква общият звук да бъде мелодия, а не какафония.
Така че, моята роля е да гледам така че общият звук, който излиза от този общ наш общински оркестър да бъде мелодия, а не какафония. Казал съм, че всеки трябва да бъде надзирател на себе си. Аз няма да бъда пъдар на никого. На който му е тежка службата, може да се освободи по много лесен начин с едно заявление.
Добре, но ако някой свири фалшиво, диригента какво прави ?
Ако някой свири фалшиво не е задължително да хванеш дървото и да му счупиш главата. Има други начини, по които да му обърнеш внимание на това, че свири фалшиво. И се радвам, че в повечето случаи този метод успява.
Има една приказка за вятъра и слънцето, които се състезавали кой е по-силен. Докато спорели видели по пътя да върви човек облечен с кожух. Обзаложили се кой ще успее да накара човека да си съблече кожуха. Вятърът за да покаже колко е силен, задухал с все сила. А човекът се загърнал още повече в кожуха си. Тогава слънцето се засмяло и започнало да грее. На човека му станало топло и си съблякъл кожуха.
Така че, понякога с добра дума и опитвайки се да разбереш какъв е проблема на човека, защото всеки си има проблеми, да обърна внимание на пропуска или на грешката, защото никой не е безгрешен. На шега ще кажа, че и Христос не е угодил на всички, и той е бил разпънат на кръста.
Така че, повече разбиране към чуждия проблем, към личността на човека, а не просто да покажеш, че си началник. Не ми е в стила да ползвам дървото. Предпочитам да ползвам лъчите на слънцето.
Тогава да приключим разговора със слънчево Коледно-новогодишно послание към всички съграждани.
Аз едва ли ще мога да избягам от клишето, но пък убедено казвам, че го мисля и го пожелавам от сърце на всички – повече здраве в личен план, в семейството всички да са здрави. Защото наистина здравето определя всичко в живота на човека. От там нататък стъпвайки на доброто здраве – реализация на всички лични и професионални планове.
Да има мир, да има повече доброта, да спрем с тази омраза, която ни залива отвсякъде. Да спрем да се делим, да чертаем траншеи, окопи, червени линии, да се мразим, чегъртаме, заличаваме и унищожаваме. Да не ставаме заложници на ниски страсти и непоносимости, защото това ни дърпа назад и надолу. Пречи н да вървим напред и нагоре, където всички искаме да бъдем.
Разделеното и мразещо се общество е тумора на днешното време, който трябва хирургически да бъде изрязан. Нека отворим сърцето си за другия и да се научим да си разбираме.
Когато се научим да разбираме другия, да се поставяме на негово място, да имаш съчувствие и съпричастие, да има взаимопомощ, а не само омраза – тогава и общия ни път ще бъде по-добър и по-светъл. Дай Боже да стане !