Кметът на Плевен: Един кмет трябва да казва нещата такива, каквито ги вижда

Информациите за газова, енергийна и всякакви други кризи, са ежедневие. Както и призивите за търсене на алтернативни енергийни източници като въглища и дърва. Англия забрани ползването на маркучи за поливане, приканва за пестене на вода и по-малко къпане. Швеция приканва гражданите си да се запасят с дърва и свещи за пестене на ток и газ. Германия, която плануваше затваряне на тецовете си заради използването на въглища, които замърсяват въздуха, сега купува въглища, за да реши проблемите си с газа.

България е в „окото на бурята”, която бушува в цяла Европа. Българските политици се ослушват. Готвят се за избори. Гражданите се готвят да прекарат хубаво лято и спокойна почивка. Но когато „сняг забръска, що ще чиним ний зимъска” ?

По радиото някои кметове бодро обявиха, че са намерили решение – дърва и въглища. Други, че заделят пари от общинските бюджети, за плащане на високите сметки за ток. Това ни накара да потърсим кмета на Плевен, за да разберем как ще се справи общината с връхлитащите кризи ?

Макар и със счупена и оперирана ръка, кметът на Плевен вместо в болнични, беше на работното си място и отдели време за това интервю.

Г-н Спартански, в момента сме в тежка икономическа, политическа и куп други кризи. Как ще се справят с тях общините и общинските просветни, здравни, социални заведения и предприятия ?

България не е изолирана от общата световна енергийна криза, която е една от причините за това. Вътрешни причини имаме достатъчни, тъй като ние сме една от държавите на 100 % зависими от руския газ. Но цените на международните пазари при липсата на доставки на руски газ, трябва да търсим варианти за доставяне на газ независимо на каква цена. Първо да я има и второ – да мислим за цената.

Ние до този момент, въпреки приказките на едно или друго правителство, нямаме на този момент готов алтернативен вариант. Говори се за доставки на втечнен газ, за локации където тази газ ще бъде докаран, стоварен, втечняван. Хранилището в Чирен е наполовина празно, за разлика от хранилищата на други държави, които говорят за 80-90 % пълняемост. Независимо от това икономиките на големите държави са зависими от газта като суровина. И те започват абсурдни мерки, които до преди месец-два звучаха като виц – да не ползваме отопление и осветление, да не се къпем и т.н.

Сигурен съм, че народният фолклор ще роди много вицове за това, но въпросът е, че вицове няма да ни помогнат.  Тук се изисква стабилна държавна политика, която да предвиди всички рискове и да направи всичко възможно, за да може таи държава и този народ да преживеят есенно-зимния период.

Според вас има ли такава политика ?

Да, всеки твърди, че има такава политика в главата си и всяка партия, особено в навечерието на избори, твърди, че има такова решение. Само че, до този момент такава енергийна сигурност не сме постигнали. Говори се за интерколектор с Гърция, за втечнен газ, за възможни доставчици, но това е само в сферата на приказките.

Как рефлектира това върху живота в една община и върху един кмет ?

Не съм специалист по газовите въпроси, нито по енергийните такива. Но като кмет си давам сметка, че приказките да се върнем към отопление с твърдо гориво са абсолютно несериозни. Чувах спорадични интервюта по радиото на мои колеги от малки общини, които имайки примерно две детски градини, казват как ще съберат децата в едната, и как ще осигурят дърва и въглища, за да могат децата да изкарат зимата.

Това и да е възможно в една малка община, която няма екологични проблеми свързани с горенето на дърва и въглища през отоплителния сезон, не е възможно за големите общини. Защото както добре знаете, в Плевен са много детските градини, училища и ясли, които в огромната си част се отопляват на газ или на парно. А парното в плевенската „Топлофикация” на 100 % е зависимо от газта.

Да се говори сериозно, че България може да премине от газ, ТЕЦ и електричество, на дърва и въглища – просто е безсмислено. И тук не става въпрос само за екологичните последици от такива източници на отопление. Става въпрос за това, че физически е невъзможно това да бъде организирано. Как си представяте кюмбета и кюнци да бъдат монтирани, да бъдат почиствани комини на болници, поликлиники, детски заведения, училища, обществени институции, за да се топлим ?!

Добре, но ръководителите на всички тези институции  пак ще дойдат при вас за решение. Какво ще правите ?

Затова казвам, че управляващите, които и да са те, това не е работа и не е възможно, и не е по силите на един кмет, на която и да е община, да осигури на десетки хиляден или стохиляден град – всички институции да преминат на такова отопление. Това просто е несериозно.

А пари да си платят високите сметки за ток и парно – откъде ?

Парите са функция от приходите. А приходите на общините от години са такива, че за финансовата децентрализация само си говорим и нищо реално не се случва. Нашите приходи във време на енергийна, финансова, здравна, политическа, военна и всякакви други кризи, със сигурност намаляват, а не се увеличават. И при това положение ние сме принудени да режем от едно място, за да кърпим на друго. И е абсолютно несъстоятелно и безперспективно да говорим сериозно, че дори и да имаш тези пари, можеш технически и физически да осигуриш това бързо преустройване на цялата икономика на града да премине на дърва и въглища.

И пак питам – какво ще се случи с производствените мощности ? Защото там работят стотици хиляди работници, които при липсата на газ за производствените мощности, просто трябва да бъдат пуснати в неплатен отпуск. Или да бъдат съкратени. Това ще доведе до социални взривове, които в тежкия зимен период ще имат непоправими последици.

Имате ли до този момент указания или информация от съответните служебни министерства на образованието, енергетиката, икономиката – какво ще се прави при това положение от страна на общините ?

Не, нямаме такава информация. Мисля, че самите тези институции, които цитирахте, нямат отговор на този въпрос. Защото, за да се даде отговор на този въпрос, трябва да се направи сериозен анализ. Първо, за източниците на доставка, второ – на цените и трето – на физическото реализиране на този глобален преход от един вид отопление или енергия за производство, към друг вид.

Твърдо съм убеден, че не е възможно да преустроим икономиката и битовите потребители да преминат масово на някакъв алтернативен вариант.

Тогава какво ни чака ?

Чакат ни избори. И тези избори ще минат и заминат. Ако партиите и коалициите не си дадат сметка, че сме в една лодчица в един огромен и бурен океан, и че трябва всички с общи усилия да гребат неистово в една посока, за да опазим лодката на повърхността, ще потънем. Ако това не се осъзнава и се продължава с чертане на разделителни линии, червени линии, траншеи, окопи, барикади, чегъртане и оплюване, просто тази лодка ще бъде погълната от океана. С всички непредвидими последици за гражданите на тази държава.

Не искам да съм лош пророк, но ако не се постигне национално съгласие по 4-5 национални приоритета и политическите сили да си дадат сметка, че преди да са политически сили и партии, те са граждани на тази държава, и че всички сме вътре в тази лодчица, за която говоря, ни чака катастрофа. Ако това не се осъзнае, нищо добро не ни чака и не е трудно да се прогнозира, че следващи избори ще има в разгара на зимата през февруари. Това е най-черния сценарий разбира се, но тогава искам да попитам как болниците, училищата, детските градини ще функционират, ако продължи това състояние на разпад на институциите и на война между партиите с всички сили и средства ?

Ще има социални взривове и революции, които ще бъдат с непредвидими последици, тъй като за разлика от летния период когато времето е топло, ползваме отпуски и почивки, пандемията или е слаба или я няма, през зимата ще дойдат сметки за отопление или за липсата на такова. И през януари нещата ще бъдат съвсем други за разлика от това, което се случва през юли и август.

Тогава вече ще бъде късно. Затова силно се надявам служебното правителство в двата месеца до изборите да свърши огромен обем от работа, включително и да се направи проект за бюджет. За да може Народното събрание, което ще встъпи в пълномощията си втората половина на октомври, да има проект, върху който да работи. А не да бъдем изправени както тази година, приемане на национален бюджет в края на март и на тази основа общински бюджети в края на април. Т.е. една трета от годината да сме без реални сметки и бюджети.

Не се ли осъзнае това, опасявам се, че по подобие на Виденовата зима, когато избухнаха бунтове и площадите бяха пълни с разярени хора, или по подобие на един от кабинетите на Борисов, който също беше свален заради сметките за ток, и също през зимата, тези бунтове ще ни се сторят приказка на фона на това, което може да се случи през февруари догодина.

Много песимистична картина описахте. Как един кмет ще вдъхне надежда на съгражданите си при такава мрачна картина ?

Един кмет трябва да казва нещата такива, каквито ги вижда. И да постъпва честно спрямо съгражданите си. Нямаме нужда от напудрени приказки и овчи оптимизъм, който е безпочвен и не намира отражение в действителността. Имаме побеснели сметки за услуги, за цени на хранителни стоки, горива, ток. На този фон да говориш неистини, да заблуждаваш хората, че всичко е точно и по мед и масло, и Шъ се оправим – е непочтено и некоректно. Защото хората не са идиоти и не заслужават такова отношение. По-добре да казваш горчиви истини отколкото да обещаваш „България – земен рай”, „България – Швейцария на Балканите”. А да се случи точно обратното, , което е на прага да се случи.

Това ли е горчивата истина на Георг Спартански ?

Горчивата истина е, че държавата и обществото са доведени до тежко разделение. Никой с никого не си говори. Личната омраза между вождовете на отделните партии, огромната част, от които са лидерски, личните непоносимости, са направили целите партии заложници на своите вождове. И докато тези вождове не си дадат сметка, че заради партийния интерес, т.е. че заради бълхата ще изгорят юргана, и докато не седнат да очертаят 4-5 национални приоритети, нещата ще отидат толкова далече, че от там няма да има връщане.

Казвал съм го много пъти: За разлика от предосвобожденски и следосвобожденски периоди, за разлика от първата половина на XX век, когато България все пак е имала национални идеали и цели, ние в момента нямаме национална цел.  Много често ни се говори, че нашата цел са Европа, ЕС, НАТО, Шенген и т.н. Това във всеки случай могат да бъдат средства за постигане на национална цел.

Националната цел е нещо друго. Тя е един идеал, към който се стремиш. Дали ще го постигнеш, кога и в каква степен ще го реализираш, е друг въпрос. Защото за тази цел трябва да има и лидер. Но лидер не се избира. Лидер се става. Но не на партийни събрания и форуми, а чрез оценката на твоите съграждани и сънародници.

Ако лидерите на отделните партии заради тясно партиен и личен егоизъм не осъзнават разликата между председател на партия и лидер, ако продължават неистово да се мразят и не си говорят, песимист съм, че нищо добро не очаква тази държава.