Как Световният ден на театъра разкри театралното минало на наш репортер и славата на тръстениишкия самодеен театър

Читалище “Неофит Рилски” гр. Тръстеник. Снимка – интернет.

Международният ден на театъра, 27-ми март, събуди спомена за славния тръстенишки самодеен театър през годините 1973 – 1977 година в с помените на Ива Мусова, репортер в „Плевен прес”. Така узнахме, че е играла на една сцена с Гинка Станчева, Владимир Смирнов и Димитър Буйнозов, а  гр. Тръстеник е носил славата на най-театралния град. Ето защо:

Бях в 7-ми клас, 13 годишна, когато една есен учителят ми по рисуване Георги Ананиев ми каза: „Ти си Калинка“. Това ме смути и обърка.. Семейство Ананиеви живееха на квартира срещу нашата къща и той ми преподаваше рисуване. Като видя объркването ми поръча да отида вечерта в читалището. Отидох. Двайсетина възрастни четяха на маса ролите от пиесата „Съдии на самите себе си“ на Кольо Георгиев. Аз влязох и Ананиев каза: „Дойде Калинка” /героиня от пиесата на К. Георгиев, б.а./. После се обърна към мен: „Сядай, вземай си пиеса и чети думичките срещу това име”.

Така започна моята любов с театъра.

гр. Тръстеник днес. Снимка – интернет.

Имаше време, през което в тръстенишкото читалище през театралния сезон репетираха 4 самодейни театрални състава. Георги Ананиев водеше единия, Пътко Пъловски втория, Симеон Кънчев третия, а по едно време и Илко Иларионов водеше младежка трупа. По онова време беше студент в театралната академия.

В Тръстеник имаше театрална публика. Тези няколко състава играеха по една пиеса на сезон, но с по няколко представления. Плевенският театър гостуваше често. Гостуваха и самодейни театрални състави от съседни градове и села.

Театърът на Георги Ананиев все се състезаваше с театъра на бай Марин Стоянов от Ореховица. През сезона ходехме не само на турнета из близките села и градчета. Имаше конкурси, фестивали и прегледи на самодейните състави. През тази първа моя театрална зима не само обиколих всички читалищни сцени из областта, не само бях на няколко фестивала, но преживях и най-вълнуващата среща – тази с Младежкия театър.

Всяка седмица самодейците от Тръстеник ходеха на театър в София. С автобуса на ТКЗС-то, с дамаджаните с тръстенишко вино, с варените кокошки и домашните пити. Гледахме представление в Младежкия театър, а след последните аплодисменти, заедно с актьорите сядахме в голяма гримьорна. Изваждахме торбите и започваше банкет. Тези наши вечери с артистите бяха най-хубавото от цялата зима. Винаги започваха с тост на Виктор Георгиев – тогавашния директор на театъра. Той с много сериозен вид казваше всеки път: „Това е една хубава вечер за театъра и ако даде Бог и нашата партия ще има още много такива.“ Не знаех какво означаваше това, но съм го запомнила.

Гледах като в сън артистите около себе си. Все лица, които бях виждала само по телевизора. Тръстенишкото читалище и Младежкият театър имаха шевство, така се наричаше тогава партньорството. Трупата на Ананиев обикновено играеше пиеса, която се играе в Младежкия театър. Самодейците ходехме да ги гледаме, даваха ни декори, костюми и музика за пиесата. Там се срещахме с автора и всеки можеше надълго и широко да си говори с артиста, с когото играеше една и съща роля.

Гинка Станчева, Владимир Смирнов на тръстенишка сцена. Снимка – архив читалище “Н. Рилски”, гр. Тръстеник.

Понякога самодейният театър на Ананиев играеше пръв някоя не дотам политкоректна пиеса. Такъв беше случаят със „Съдии на самите себе си“ на Кольо Георгиев.

Най-главозамайващото бяха гастролите на истинските артисти на наши, самодейни представления. В „Съдии на самите себе си“  играеше Гинка Станчева. Тя игра и в „Хубавата Мария“ на Дончо Цончев, и във „Витрината“ на Емил Манов. И за  трите пиеси е идвала да играе представления на тръстенишка сцена.

В „Съдии на самите себе си“ ми беше майка. Аз така се и чувствах с нея тогава. Бях на 13! После, няколко години по-късно, играех нейната роля в „Хубавата Мария“ и когато дойде за две представления при нас, ходех като малко кученце след нея.

Една зима театърът на Ананиев поставяше „Витрината“ на Емил Манов. В Младежкия театър в постановката участваха звездите на българския театър и кино: Димитър Буйнозов и Владимир Смирнов. И двамата дойдоха за една седмица в Тръстеник. Беше вълшебно време. Бяха ги настанили в домовете на самодейци. Сутрин всички се събирахме на закуска първо при единия, след това заедно с него, при другия. Не им давахме да дишат, без да сме ги накачулили през целия ден. А вечерта, пир за душата!

 Да си селско чедо, да ходиш да гледаш всяка нова пиеса в София, това си е за роман. Но да играеш на една читалищна сцена с артисти, пред които благоговееш – това е несравнимо.

За едно от представленията дойде и Гинка Станчева. И аз с тях, тримата на една сцена… Как да не се влюбиш в аромата на сценичния грим, в мига когато завесата се вдига и чуваш дишането на цялата зала, в усещането за безтегловност, когато избухват аплодисменти.

Георги Ананиев, легендарна фигура в театралната самодейност. Снимка – архив читалище “Н. Рилски”, гр. Тръстеник.

После Ананиев замина на работа в Плевен и неговият театър замря. Появи се нов. В следващите години главен режисьор на тръстенишкия театър е Иван Янчев. Не съм играла в негова постановка – вече бях студентка.  Легенди се разказваха за неговата страст към тръстенишкия театър и публика.

След представление в София, тръгва с нощен пътнически влак, пристига по първи петли в Плевен, където го чака джипката на ТКЗС-то. След това в читалището, където с научен текст стоят и го чакат самодейците. Репетициите им продължавали до среднощ. После с джипката обратно на влака и в София пристигал за следващото си представление. И така няколко театрални сезона.

Иван Янчев. Снимка – архив читалище “Н. Рилски”гр. Тръстеник.

Тръстенишката читалищна сцена е запомнила и стъпките на Васил Михайлов. Идвал е  да играят заедно с Иван Янчев в постановка заедно със самодейците.

Поколения тръстеничани обичаха театъра, гледаха истински артисти, много хора играеха в самодейни постановки. Още повече хора искаха и бяха част от магията. Едни правеха декори, други ги подреждаха, трети следеше текста, друг правеше прически на артистките. Георги Ананиев ни гримираше, Петрина Ананиева следеше за чистотата на речта и правилния изговор на думите. Те двамата, Петрина и Георги, отвориха очите и облагородиха душите на хиляди хора. За тях двамата – по нататък.

Ива Мусова – Калинка от пиесата „Съдии на самите себе си”

Прочетете също

1088,23лв. е средномесечният осигурителен доход за страната за месец март

1088,23лв. е средномесечният осигурителен доход за м. март,върху който ще се изчисляват новоотпуснатите пенсии

Националният осигурителен институт обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец февруари …

3 коментара

  1. Галя Симеонова Кучева

    Страхотна статия, Иве! Радвам се, че си споделила част от спомените на тръстенишкия театър!

  2. Иво Джокин

    Невероятна театрална история! С благодарност за споделената вдъхновяваща ретроспектива на културният и читалищен живот в гр. Тръстеник!

  3. Цветанка Йотова

    Какви спомени извика у мен,Ива! Какви славни времена бяха!!! Читалищният театър в Тръстеник наистина е с дългогодишни традиции! А ти,макар и най-малка в трупата,беше толкова артистична и талантлива! Винаги съм съжалявала,че не продължи да се развиваш в тази посока! Честит празник на всички,които малко или много са се докоснали до магията на това изкуство!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *