Какво видяхме зад думите на партиините лидери в 47-то Народно събрание ?

Първо заседание на новоизбраното 47-мо Народно събрание. Снимка – интернет.

Пак ще припомним казаното от Сократ: „Говори, за да те видя”. Неоспоримото доказателство на тези думи се видя днес, 3-ти декември, в първия работен ден на НС.

Партиите, държали властта в ръцете си в продължение на години, демонстрираха невиждано единодушие да съдействат за редовно правителство и  пълен мандат на НС. В което няма нищо лошо, ако не прозира страхът от изпадане от властта при липса на съгласие за съставяне на правителство. Защото правителство от 4 партии,  означава квоти. От там разпределение на министерства, агенции, областни управи и всичко нататък по веригата. А това ще рече сфери на влияние, възможност за устройване на свои кадри, и достъп до информация и поръчки.

„Продължаваме промяната” в лицето на Кирил Петков повтори това,което говореше по време на предизборната си кампания. Гарнирано с мрачни примери от различни краища на страната, говорещи за мизерия, безпаричие, безхаберие. Вината за това е на част от народните представители, каза Петков. На това ПП ще  сложи край. Как – в това слово не стана ясно. Но стана ясно, че езикът на ПП е все така безцеремонен по харвардски, с обръщението към опозицията „Спрете да се хилите”.

ГЕРБ-СДС в лицето на Десислава Атанасова даде заявка за „сътрудничество с наши експерти” при изработването на политики, с което подсказа, че победителите имат дефицит на такъв. Напомни, че над половин милион българи стоят зад ГЕРБ. Иначе казано – всеки, който игнорира това, ще си има проблеми. И макар, че ГЕРБ имаха заслуга за мащабната корупция, показаха, че ще дишат във врата на управляващите, с напомнянето, че ще чакат онези 8 млрд. лв. в бюджета, които ПП обеща, че ще дойдат от спиране на корупцията в България. Изобщо ПП ще си имат проблеми с всичко казано до сега, за което ГЕРБ ще им напомнят непрекъснато.

ДПС в лицето на Мустава Карадайъ, не пропусна да напомни за репресиите върху избиратели по време на предизборната кампания. Така подсказа, че това няма да бъде забравено, с което още повече сплотява редиците си. Карадайъ обаче изрече истината за всички партии влезли в този парламент И особено на тези, които се мислят за победители: „На тези избори няма победител”. Доказателството е ниската избирателна активност – под 26 %.  Демек, победителите да си имат едно на ум.

„БСП за България” в лицето на Корнелия Нинова припомни какво е казала партията преди 5 години за дълбоката държава и задкулисието. После дошли протестите. Разбирай, ние сме част от тези протести, част от опозицията срещу задкулисието. Даде нишан  на ГЕРБ с думите „ГЕРБ не са ни враг. Нашият враг е страхът”. Той бил преодолян когато хората излезли на протести.  Нинова умее да казва индиректно онова, което е важно. Така направи и сега. „БСП е за конституционната принципност на разделение на властите”. Иначе казано – „казвам ти Петков, сещай се Радев”.

ИТН в лицето на Любомир Каримански  направи нещо, което е извън втръсналия бездушен протокол. Той започна словото си с „Уважаеми сънародници в страната и чужбина”. И чак след това изреди всичките протоколни обръщения към президент, министри, и цялата кохорта от официални лица, присъстващи в ложите на НС.

За пръв път се чу подобно нещо. За пръв път една партия сложи народа на първо място в официално обръщение по повод ново НС. Така показа на всички, на кого дължат местата си.

За съжаление след  тази поанта в обръщението, нататък  словото беше безцветно и многословно. В момента „високите нравствени критерии”, „креативността” и „3-те принципа за процъфтяване на човешкия живот”, са много далече от живота на българина днес. А това „да приемаме различията” направо буди подозрения. Който разбира, знае за какво става въпрос.

ДБ в лицето на Христо Иванов  уцели десятката с думите „Искам да говоря за надеждата”. Няма значение дали е пиарски трик, или лично усещане. Христо Иванов направи това, от което хората имат нужда – надежда.  И директно каза в какво вижда тази надежда – природа, хора, дадености. Христо Иванов направи и друго – даде пример със себе си за липса на алчност за власт. „Няма да бъда министър”, каза Иванов от парламентарната трибуна. Дори и да е вярно това, което казват злите езици, че му е отказан пост в договарянията, пак е добър пример когато се чува от такова високо място.

Христо Иванов каза и нещо многозначително – „всяка власт трябва да има граници”. Запознатите се досещат коя власт има предвид Иванов. Но казано в НС, където 240 народни избраници не само коват закони, но и собственото си благополучие – това звучи обнадеждаващо. Христо Иванов явно знае деветата заповед за държавника: „Обещавай надежда, не програма”. Останалите до 10 ги е формулирал Жак Сегела. Словото на Христо Иванов показа лице на държавник.

Любопитката в 47-то НС е „Възраждане”. Всички приказки за русофилство, популизъм и обидни прякори изчезнаха по време на словото на Костадин Костадинов. Посрещнато с мълчание от колегите му депутати. Няма как да бъде иначе, мълчи се когато ти припомнят Радой Ралин: „Беше време турско, сега е време мижитурско”. Казаното „В думата „възраждане” се събира всичко, от което народът ни и страната имат нужда” е факт, който трудно може да се обори. Както и този за забравените български покрайнини, мъката на гурбетчиите, мизерията на възрастните и още страшни истини. Костадинов ги назова една по една с безпощаден език. Образно и емоционално. „Ние сме българите от Македония, от които някои от вас искат да се откажат, тъй както всички преди вас”. „Не искам повече да виждам разруха, а възраждане и всеки, който мисли като мен, е добре дошъл. Нито един българин не е излишен във време на криза, упадък  и униние”.

Най-неочакван бе финалът на словото на Костадинов:”Ще ви припомня думите на безсмъртния поет Гео Милев в неговата поема „Септември”. Едно време се учеше в училище, но вече – не, защото училището стана модерно и българското не е модерно в нашето училище. Ще ви припомня безсмъртните му слова: „,Глас народен, глас Божи. С хиляди ножа прободен народ – затъпен, унижен, по-нищ от просяк, останал без мозък, без нерви – въстана из мрака тревожен на своя живот – и писа със своите кърви: СВОБОДЕН!”. „Време е България отново да стане свободна и независима държава. Време е пак сами да пишем историята си,време е за възраждане”, завърши Костадинов.

Да цитираш Гео Милев, като покажеш чрез него, че образованието е съсипано, но не и порива да си свободен, това е умение. Костадинов добре е разбрал третата заповед за държавника: „Бъди психолог, а не политик”. С това си изказване със сигурност е спечелил още привърженици, за които пътят към Европа минава през съхранение на българското. На българската идентичност, родова памет и национални ценности.

Всички лидери без изключение, показаха поне на думи, желание да си партнират в името на редовен кабинет и пълен депутатски мандат. Въпросът е, че между думите се усетиха и скритите опасности. Дано бъдат преодолени, защото слугите на народа са стопаните на живота. Това не бива да забравяме.

Както и казаното от Мопасан: „Всеки, стоящ начело на държавната власт, е длъжен да избегне войната, точно както капитан на кораб избягва корабокрушение”.

Дано корабът на България този път избегне корабокрушенията.

Споделете:

Прочетете също

Общинският съвет в Кнежа прие мерки свързани с новия график на уличното осветление

Катя Герговска, председател на ОбС Кнежа. Снимка – Плевен прес. На свое заседание провело се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.