Икономистът д-р Рая Драгоева: Необходима е промяна в модела на държавно финансиране за университетите

ДЪРЖАВАТА СЕ ЛУТА В ТЪРСЕНЕ НА ПРАВИЛНИТЕ ОТГОВОРИ, СМЯТА ЕКСПЕРТЪТ

През март тази година бе прието обвързването на заплатите на акдемичния персонал в българските университети с минималната и средната работна заплата. Както вече ви информирахме, за 18 висши училища у нас, сред които и Медицински университет – Плевен, предвидените по новоприетото министерско постановление средства ще се окажат недостатъчни за покриване на парите за работни заплати на академичния състав.

В продължение на темата за разпределението на държавните средства за финансиране на университетите у нас, потърсихме за коментар икономистът от СА “Димитър А. Ценов” – Свищов д-р Рая Драгоева.

През 2023 г. тя успешно защитава докторска дисертация по докторска програма „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка“ (Финанси). В момента работи като асистент при Стопанска академия и като експерт в Научноизследователския институт на Медицински университет – Плевен. Експерт в Сдружение за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството. Член на Управителния съвет на Сдружение “Площад Алеко”.

Госпожице Драгоева, Ваш анализ показа, че новият модел на разпределение на средствата за издръжка на университетите, който МОН е приел влияе крайно негативно на бъдещето на Медицинския университет в Плевен. Какви са конкретните опасности, които той съдържа и какви проблеми създава?

Правя уточнение, че тук не става въпрос за нов модел на финансиране – за да е налице такъв в него трябва да има нови компоненти, които да са обвързани с целево въздействие върху определени процеси. В конкретния случай е налице механична промяна на отделни елементи на сега съществуващите формули. От резултатите установихме, че при 18 от висшите училища в страната, вкл. и Медицински университет – Плевен, средствата за покриване на работните заплати на академичния състав са недостатъчни. Това може да доведе до съкращение на част от персонала. Създава се и системен недостиг, който следва да бъде компенсиран по някакъв начин.

Можете ли да дадете примери, кои посоки на развитие на университета са повлияни негативно?

На практика всички. Давам Ви пример – в стратегията за управление и развитие на МУ е заложено като цел откриването на Факултет по ветеринарна медицина. Същевременно, ако това бъде реализирано, процентът на студентите в основното направление, в което обучава МУ, а именно „Медицина“, ще намалее за сметка на новоприетите. И като последица то ще попадне в диапазон на финансиране, където коефициента, с който се умножава получаваната субсидия е значително по-нисък. По този начин колкото повече университетът развива новата си специалност, толкова повече ще загуби от средствата за финансиране. Погледнато от управленска гледна точка е нелогично. Едната политика, която е заложена за изпълнение от държавата очевидно влиза в остър конфликт с другата, която е създадена също от нея.

Запознато ли е университетското ръководство с проблема и ще се търси ли някаква реакция?

Реакцията на проф. Добромир Димитров бе бърза, навременна и адекватна. На проведеното заседание на Съвета на ректорите преди седмица, казусът бе поставен пред самия министър, още повече, че още 17 университета са в сходна ситуация. За мен и екипа, автор на анализа, това не може да е приемлив краен резултат. В момента проф. Димитров е включен в работна група по изменение на наскоро приетото ПМС, като активно подпомагаме ангажимента му да защити интересите на плевенското висше училище. Вярваме, че чрез диалог ще се намери разумно решение, което да не поставя МУ-Плевен в подобна унизителна ситуация.

Каква е позицията на ректорите на останалите висши училища от страната, които са в идентична ситуация?

Създаденото поради недобра координация положение е деликатно и изисква определени компромиси. Ректорите на висшите училища, които са „под чертата“ с основание считат, че са ощетени. В същото време, както правилно бе посочено на проведеното заседание това е формула, която цели да измерва качеството и да стимулира по-добре работещите и по-оптимизираните университети, а не да създава уравниловка. Иначе би било несправедливо спрямо тези, които са реформирани и адекватни на обществените реалности. Медицински университет – Плевен е без съмнение един от тези университети, които са пример за останалите.

Ще се стигне ли до преразглеждане на проблемните формули и промяната им от страна на държавата според Вас?

Според мен въпросът би следвало да бъде не дали, а каква промяна е нужна. И това е изключително труден въпрос, защото моделът на финансиране влияе в най-силна степен на всички останали процеси в университетите и структурата на цялото ни висше образование като цяло. Подходяща система ще повлияе положително, защото в същността си е мощно управленско оръжие, както обаче е вярно и обратното. Държавата, за съжаление дълго време се лута в търсене на правилните отговори, което не е добър сигнал към академичната общност.