Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Както вече информирахме, „Плевен прес” потърси мнението на двамата бивши заместник министри на земеделието Стефан Бурджев и Иван Христанов, за мнение относно протеста на зърнопроизводителите, който започна днес и ще продължи до 31-ви март. Публикувахме позицията на Стефан Бурджев. Ето и тази на Иван Христанов:
„Миналата година, когато през м.май беше приет регламента, на база на който се отключи европейския пазар за украински земеделски стоки, обстоятелствата бяха такива, че имаше огромен дефицит на зърно и маслодаен слънчоглед. Много държави като Испания влязоха в ситуация, в която трябваше да унищожат животновъдството си поради липса на фураж.
Междувременно тези обстоятелства се промениха. И в резултат на тази промяна, както и на въведените европейски документи, в момента в държави като България има огромни свръх запаси на зърно. Те са произвеждани при себестойност доста по-висока от тази на 2020, 2021 година, или 21-ва, 22-ра година. Крайният резултат на това нещо е, че българските земеделци са поставени пред доста тежка ситуация. Говорим за зърнопроизводителите, защото тя може да изправи една не малка част от тях пред ликвидни затруднения или лоша икономическа година.
От друга страна, този силен натиск върху цените надолу, е в полза на животновъдите, на хлебопроизводителите и производителите на изделия от пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик. И те очевидно имат полза от това цените да продължават да потъват надолу. Разбира се, тази полза отива най-накрая и в джоба на потребителите.
Затова ситуацията е трудна – потребителите срещу зърнопроизводителите. Изключително благоприятна среда за развиване на спекулативни теории и насаждане на омраза. Или на пренебрежение към зърнопроизводителите.
Техните искания за промяна на регламента няма да бъдат уважени. Това абсолютно не е възможно. Държавите членки в ЕС, които биха подкрепили непродължаване на регламента са 2 или 3. Това, за което може да се бори България е да можем да наложим анти дъмпингови мита. Това е позволено и всъщност ни дава възможност да наложим мита до толкова, доколкото българският пазар да не бъде сринат напълно. И да можем да реализираме продукцията на местния пазар. Но това няма да реши проблема на зърнопроизводителите, защото техния основен пазар е за износ. И ако тази клауза не бъде приложена навсякъде в ЕС, тя няма да им помогне с нищо.
Така че, това е трудна ситуация, в която няма прави, няма и виновни. Ние имаме нужда да спасим българското земеделие и зърнопроизводство. От друга страна, инструментите за това практически не съществуват. От трета страна обществото изглежда като че ли разкъсано и не желае да подкрепи зърнопроизводителите в този тежък момент.
Важно е да отбележа, че не бива това да бъде разглеждано в другата пропагандна, токсична среда „ама какво да помагаме на украинците”. Още миналата година имахме очаквания, че блокираните руски и украински резерви в един момент ще бъдат усвоени. Ще бъдат освободени, ще залеят пазара и ще предизвикат точно обратното, тоест срив на цените. Това беше една от причините поради която аз самият предпочетох да прекратя операцията по изкупуване на зърното. Защото се виждаше, че поемаме твърде голям риск, който не можем да оправдаем. Аз самият изпитвах огромно притеснение от тази операция да не доведем до загуби за държавата.
Украинските производители на зърно свалиха цените до себестойност и това позволи на големите отрасли на производство на месо и яйца да предложат себестойност на продукцията, която никой европейски производител не може да посрещне. По този начин се спаси украинската икономика.
Разбира се, това не е благоприятен вариант за българските зърнопроизводители и търговци. Но е вариант, който най-накрая ще се отрази положително на българската икономика .
Има едно много важно нещо, което не бива да пропускаме. Когато миналата година започнаха да се взривяват цените и чисто ценово тя беше изключително благоприятна за българските зърнопроизводители, които продавах зърно на много високи цени, а зърното им беше с ниска себестойност от предходната стопанска година, в онзи момент зърното не беше на зърнопроизводителите. То беше на търговците. Това е много важно. В момента нямам баланса за това каква част от зърното е в търговците и каква част е в зърнопроизводителите.
Ако голяма част от него е в зърнопроизводителите, това е лошо за българското земеделие. Ако по-голямата част от него е в търговците, тогава те ще имат една лоша година, но тя няма да се отрази толкова трагично на самите зърнопроизводители.
На този въпрос отговор трябва да даде министърът на земеделието”.
