За 40-ти път – фолклорен събор „От Тимок до Вита” в село Черни Вит и това, което не знаете за него

На 28-ми и 29-ти август т.г., събота и неделя, село Черни Вит ще е домакин на национално фолклорно събитие. Мащабно, чакано, родолюбиво. Защото идват състави, изпълнители и групи от цяла България. Защото 185 изпълнения ще се чуят и видят на сцената на открито, до църквата „Света Богородица” в селото. Влюбени във фолклора българи от Варна, Хасково, Видин, Пловдив, Добрич, Пазарджик, Русе, Плевен и още градове, и села, два дни ще защитават хубостта и достойнствата на обработения и необработен фолклор.

За 40-годишната история на този събор няма да прочетете много. Тук-там е написано, че е започнал от 1981-ва година като общински, пък после станал национален, че целта му е „да утвърждава традицията” и ред друга словесна плява. За него не се споменава в „Календар на предстоящите за 2021 година събития с туристическа насоченост в България”, нито в „10 от най-популярните фестивали и събори на народното творчество в България”.

Защото в Черни Вит не идват да видят събора известни политици, следвани от услужливите медии. Не облякоха народни носии като Цветанов, Симеонов и Каракачанов, направили Жеравна медиино известна, туристически популярна, финансово осигурена. И политически полезна, Христо Димитров /ансамбъл „Българе”/ се пробва в политиката, уви, неуспешно.

Защото черновитският събор не е интересен за „големите” медии. За Нова, bTV, това е незначително, няма екшън, няма лица от софийския ландшафт. Като частни медии не могат да бъдат обвинявани, нямат сметка – не идват. Отсъствието на БНТ обаче, е скандално. Защото е обществена телевизия, издържана от данъците на българите, е за да показва не само политици, които са преходни, а онова, което крепи българщината.

Дори БНР, което винаги е отразявало събитието в Черни Вит, тази година не са потвърдили присъствието си. Няма я и Юлия Цанкова, която да разкаже „по нашенски” в предаването си видимото и невидимо случващо се, през двата съборни дни.

Ако го има и до днес черновитският събор, то е защото все още в селото има живи участници и свидетели на неговата история, защото кметицата на селото пее във фолклорната група, а съпругът ѝ свири в оркестъра към нея, защото черновитското читалище работи на пълни обороти през годините, защото още са живи някои от черновитските певици, печелили купища медали в Копривщица. И най-вече, защото в Черни Вит ревниво се пази паметта на Марин Иванов, вдъхновителят на този събор и негов организатор. И макар, и тази година да има предвидена награда и от кмета на община Тетевен, общината няма с какво да се похвали по отношение на финансирането, рекламата, популяризирането, маркетинга на селото и събора като национален и международен туристически продукт.

За широката публика остават скрити много неща. Като например:

• Наименованието „От Тимок до Вита” е по книгата на Васил Стоин „Народни песни от Тимок до Вита”. Марин Иванов е автор на идеята фолклорният събор да се нарича „От Тимок до Вита”. А кой е проф. Васил Стоин и кой е Марин Иванов, който иска – да търси и чете. „Плевен прес” писа за Марин, защото не само го познавахме, но бяхме съселяни, приятели, съмишленици. На 24-ти август т.г. щеше да стане на 72. Няма го. И никога няма да има певец, кмет, библиотекар, секретар на читалище, специалист в общински отдел „Култура”, като Марин Иванов. https://www.plevenpress.com/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D0%BC/
• На събора „От Тимок до Вита”, в село Черни Вит са идвали, подкрепяли, помагали големи имена от нашата фолклористика като проф. Кауфман, Михаил Букурещлиев. Елена Стоин, дъщерята на проф. Стоин, шефове на фолклорни редакции от БНР  и БНТ. Михаил Букурещлиев е автор на обработката на много песни на Марин Иванов. Автор на книги за Вълкана Стоянова, Магда Пушкарова, Марин Иванов.
• Съборът „От Тимок до Вита” е замислен и в първите си години е само за изворен танцов и песенен фолклор. По-късно, заради „настъплението” както казваше Марин Иванов на обработения фолклор, съборът променя статута си. Днес предлага изпълнения на състави и индивидуални изпълнители, и в двата фолклорни жанра.
• През всичките години съборът е със съпътстващи инициативи – изложби на китеници, черги, плетива и други произведения на местни занаятчии. Сега това няма да го има заради противоепидемичните мерки.
• През годините съборът предлагаше неповторима кулинарна атракция – сготвени на място курбан чорба /месьова по черновитски/, бобена, ошав. Предлагани безплатно на участници и гости, на дълги софри и с много настроение. Сега това няма да го има заради противоепидемичните мерки.
• Тази година в журито на събора има и плевенско участие – Николай Борисов, диригент на оркестъра на Северняшки ансамбъл. В тричленното жури са още Веселка Тончева и Мартин Мочков.

Много още може да се пише за фолклорния събор „От Тимок до Вита”, както и за самото село Черни Вит. Уникално с местоположението си в Стара планина, със зеленото сирене, с историята си. Ще завършим с това, че родовата памет е това, което ни пази и съхранява. На някои изобщо не им минава през ума, че националната сигурност не се крепи на една ограда срещу бежанците, която всеки може да прескочи. Нито на някакви F16. Националната сигурност минава през родовата памет, през родовата чест, накрая през Истините за Историята.

В това е смисълът на фолклорните събори като този в тетевенското село Черни Вит. Който е бил там, го е усетил със сърцето си и пази в душата си. И го предава на следващото поколение.