За ползите от един забранен симпозиум

На 28-ми февруари т.г. общинските съветници решиха: Международен симпозиум по скулптура в Плевен няма да има. Игнорираха предложението на колегите си от ПК по култура, откритото писмо на СБХ – Плевен в подкрепа на симпозиума, огромния обществен отзвук по казуса. И понеже нямаше други аргументи освен „камъняци“ и „много пари“, този път се афишира фейсбук анкета, където 500 човека били против провеждането му. Ние пък ще посочим друга фейсбук цифра – 11 885 достигнати хора и 1 176 споделяния на статията „Съюзът на художниците в Плевен с остра реакция към ОбС“, публикувана на 14.02.2019 год. в сайта „Плевен прес“. Половината от тези „достигнати хора“ да са я прочели – това са над 5 000 човека. Една четвърт да са я прочели – това са над 2 500 човека. При това не само в Плевен, а в цяла България. И са направили своите изводи за държавническото мислене на ОбС. Който пренебрегва 1 176 човека подкрепящи форума чрез споделяне на статията, но бие бой с 500-те негови противници от анкетата.

Само че въпросът не е в замерянето с цифри ! А в онова, което се крие зад тях. Във въпросната анкета тези 500 човека няма как да подкрепят симпозиума, след като зададеният въпрос съдържа манипулацията „скулптури или ремонт на улици“. Разбира се, че улици. Подло е да противопоставяш духовен продукт на битова необходимост. Това е и наглост, защото същият автор на тази анкета, както и неговите колеги гласували „против“, преди две години са гласували „За“ провеждането на симпозиума. Както и за отпускането на 80 хил. лева за провеждането му. Само че, преди две години не предстояха избори, а сега ще има. И симпозиумът се превърна в опасност за мнозина кандидати за властта.
Това тяхно решение обаче е от полза за всички. За общинските съветници, че усетиха гнева на хората имащи отношение към културата на Плевен. Хора, чийто глас в предстоящите избори те безвъзвратно загубиха. За гражданите, че видяха капацитета на тези, които са избрали. Впрочем това най-добре го каза председателката на Комисията по култура Петя Василева /ГЕРБ/:
„Общинският съвет е представителна извадка на обществото и всеки е гласувал, за да влезе някой от неговите фаворити по отношение на партии и отделни общински съветници. Така че, няма как да бъдат обвинявани в некомпетентност“. Вярно е. Каквото сме си избрали – това получаваме.
Вярно е и друго. Че дейците на културата в Плевен са разединени. От СБХ – Плевен изпратиха остро писмо до председателя на ОбС и кмета, с което протестират срещу взетото решение за премахването на симпозиума от Културния календар. Тонът беше агресивен, обвиненията към общинските съветници – язвителни. Вероятно художниците прекалиха. Но прекалиха точно толкова, колкото и общинските съветници с аргумента „камъняци“. Въпросът е в друго. Защо от СБХ – Плевен не застанаха със свое изявление от самото начало на идеята за симпозиум ? Защо не видяхме никой от тях на работните площадки на петимата скулптори ? Защо през тези две години в публичното пространство нямаше нито едно тяхно мнение в защита на симпозиума ? И най-вече – защо никоя друга творческа гилдия в Плевен /писатели, музиканти, артисти/, не застана зад провеждането на този симпозиум ? Или мислят, че това не е техен проблем ? А когато стане техен, какво ще правят ? В това е и другата полза – проумяването, че разединените творци са лесна мишена за войнстващата посредственост. Ако и сега този извод не послужи за отстояване на каузата „Култура“ от всички гилдии – културата в Плевен винаги ще е под угроза.
Полза от забраната трябва да извлекат и организаторите на проявата. Те не успяха да убедят плевенчани в полезността на този симпозиум. Да приобщят към него обикновения гражданин. Не отчетоха, че той е ядосан от безпаричие, управници и труден живот. И затова не му е до скулптури. А когато има такива обстоятелства – трябва много повече от мероприятие за откриване и закриване на симпозиум. Зад „огромната“ сума от 50 хил. лв. хората не разбраха:
– европейската и световна известност на петимата скулптори дошли в Плевен,
– посланията на техните творби,
– целта на симпозиума – облагородяване на градска среда или индивидуалната изява на художника, среща на творци с гражданството или на творци със самите себе си,
– какво включва сумата от 50 хил. лв. и за какво ще бъде разходвана,
– хората не видяха бъдещите хоризонти, които такъв симпозиум разкрива за тях, децата и внуците им. Приказките, че името на Плевен ще се разнася по света, не са достатъчни.
Но само който не е организирал такова нещо, той не знае колко месеци къртовски труд е необходим, за да стане както трябва. Организаторите са го положили. Изводът е – не е достатъчен. И този извод ще е от полза за бъдещо провеждане на Международния симпозиум по скулптура. Рано или късно – такъв ще има. Защото всяка държава и всеки град са съградени от дух, а не от асфалт и партийни битки. Може да са полезни, но не и съзидателни. А Плевен се е записал в националната и световна култура не с асфалта си, а с постиженията на духа и хората, които го носят.