Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Снимка – Плевен прес.
На 25-ти ноември, понеделник, постоянната комисия по култура с председател Димо Дешев, не прие предложението на Ивайло Атанасов – председател на читалище „Съгласие”, за съвместна дейност с община Плевен. Предложението включва:
- предоставяне на зала „Емил Димитров” до 10 пъти годишно, за ползване от общински културни институти или по преценка на община Плевен,
- културни продукти, подготвени изцяло с потенциала на читалището и с наше техническо обезпечаване,
- пролетен фолклорен концерт на открита сцена с пресъздаване на обичаите Лазарица, Цветница, Великден,
- концерт на Водната каскада на всички детски състави по случай 1-ви юни,
- Коледен концерт в зала „Емил Димитров” с участието на всички състави,
- Участие в празници, организирани от община Плевен или общински културни институти.
В предложението е посочено, че всички
Към предложението, отправено до председателя на ОбС доц. Иван Малкодански, е приложена справка за годишния бюджет на читалище „Съгласие”. https://obs.pleven.bg/bg/zasedaniya-na-postoyanni-komisii-prez-mesets-noemvri-2024-g
Комисията по култура отхвърли предложението с мотива, че Ивайло Атанасов трябва да представи справка за приходно-разходната част на средствата извън делегирания бюджет.
Оставяме настрана обстоятелството, че подобно искане е несъстоятелно по няколко причини. По ЗНЧ /Закон за народните читалища/, читалищата са задължени да правят отчети единствено за публичните средства, каквито са делегираните бюджети. По отношение на извън делегираните средства, те се контролират от управителните съвети и общите събрания на всяко едно читалище. Друг е въпросът, че това не се прави от всички читалища /справка читалище „Ракитин”, където бившият председател има осъдителна присъда/.
Читалище „Съгласие” е единственото със сертифициран експерт-счетоводител, който прави всяка година одит на приходно-разходната част на цялостната му дейност. Това автоматично изключва възможността за злоупотреби с бюджетни или извънбюджетни средства.
Годишният бюджет на „Съгласие” е 527.436 хил.лв. Внушителната сума се оказва недостатъчна за поддръжката на сграда от 4 200 кв.м. разгъната площ. Ремонти на покрив, парно и ток, гълтат на месец над 50 хил.лв. За справка – 84 литра дизел на час се консумират за отопление. В това число и на залата с 500 места.
Същото се отнася и за книгохранилището, което е на специален режим на съхранение на 224 518 броя книги. Между тях и 1 132 уникални издания.
Що се отнася до приходите от такси – това е непостоянна величина, тъй като съставите на читалището не работят целогодишни. Размерът им е различен. За „Арлекино” например е 70 лв. месечно, за балетното студио, където се обучават деца от 5 до 18 години – 50 лв., за ансамбъл „Мизия” – 60 лв.и т.н.
Могат да се приведат още факти за дейността на читалище „Съгласие” и недостига на средства от делегирания бюджет за дейността и издръжката на читалището. Ето защо то предлага съвместна дейност с община Плевен и възможност за дофинансиране с 40 хил. лв. за тази дейност.
Още повече, че община Плевен прави това за Плевенска филхармония, която има делегиран бюджет от близо 7 млн. лв. Община Плевен я субсидира с още 180 000 лв. Същото се отнася и за ДКТ „Иван Радоев”. Защо за тях може, а за читалище „Съгласие” не може?
Читалището предлага съвместно ползване на зала „Емил Димитров”. Колко такива зали има Плевен? Три – тази в театъра, но тя ще бъде затворена от Нова година, зала „Катя Попова” и тази в читалище „Съгласие”. Само че, „Катя Попова” е конферентна зала, а не акустична. Зала „Емил Димитров” предлага най-доброто за музикални изяви откъм акустика, технологично оборудване и удобства.
Запитан защо предлага съвместна дейност с община Плевен, Ивайло Атанасов каза за „Плевен прес”, че „би искал най-после да предизвика дебат за това, накъде отива културата на Плевен. Да се въведе най-после принципа на адекватност в отношението към културните институти в Плевен по отношение на финансиране, оценка и подкрепа в културната им дейност”.
Комисията по култура не стигна до този анализ на фактите и отхвърли предложението за съвместна дейност между читалище „Съгласие” и община Плевен. Остава да видим решението на комисията по бюджет и финансова политика с председател Наталия Цанева, която заседава днес.
И накрая – да видим ще има ли най-после справедлива, съвременна и обективна културна политика от страна на община Плевен. И на Общински съвет – Плевен?
Питате в статията колко такива зали има в Плевен и си отговаряте (изброявате) за три (3) такива. Но освен изброените от Вас има още няколко.
В читалище “В. Г. Топалски” (сега го зоват “Извор”, но всички плевенчани си го знаят просто като “Топалски”) има голяма зала с балкон функционирала и като киносалон през 60-те – 70-те години.
В ДНА-то също има голяма зала.
Съдбата на залите в кината “Москва” и “Освобождение” е ясна. Първата, която имаше и балкон отдавна е чалготека, а втората която беше “лукс” категория е боулинг зала.
Отстрани на сградата на профсъюзите (сега бюро по труда и разни други службички и фирмички) също функционираше такава зала за концерти, театрални представления, събрания, художествена самодейност и т.н. сега е фитнес зала.
В кино “Димитър Благоев” имаше две зали – голяма (за около 1 000 седящи места) и малка зала на втория етаж. Сега се казва комплекс “Благоев”, но какава е съдбата на залите в него е неизвестно за каво се ползват и кой в момента им е собственик? Поне публично не се знае!?
Всички изброени зали са били използани за акустични събития и имаха акустика, едни по-добра, други по-малко добра, но имаха такава.
А зала “Катя Попова” защо да е конферентна???
На сайта на община Плевен се води концертна, а и по врме на ремонта общинските чиновници и Спартански неколкократно се биеха по гърдите за перфектната и акустика.
п.с. Сайта не позволява да се използва десния бутон на мишката и съотвенто копиране и поставяне на текст, иначе бих Ви дал линкове в подкрепа на горенаписаното от мен.
Здравейте г-н Начо Културага,
Сърдечна благодарност за написания коментар. Едно уточнение – статията е за сегашната действителност по отношение на залите. Иначе сте много прав – да, в Плевен имаше много зали. Както и студейно кино в малкия салон на кино “Благоев”, където едва си намирахме билети за прожекциите. А “Катя Попова” е добре ремонтирана зала, с подобрен звук наистина, но няма техниката и архитектурата за качествен оркестров звук. За “Топалски” и ДНА сте прав, но това са малки зали.
Личи, че имате отношение към проблемите на културата в Плевен и това ни радва. Дано са повече хората като вас. Желаем ви хубава вечер! С уважение – “Плевен прес”.