Защо плевенските хорове не изпяха оригинала на четвъртия куплет на „Върви, народе възродени” ?

Стоян Михайловски, поет, сатирик, преводач, автор на текста „Върви, народе възродени“

Днес една чудесна традиция зарадва отново стотиците плевенчани, дошли да чуят изпълнението на открито на „Химн на Св.Св. Кирил и Методий”. Над 10 хорови и вокални формации от училища, читалища, детски градини и общински ансамбли пяха „Върви, народе възродени”, заедно с Общински духов оркестър. Изпълнението беше впечатляващо и посрещнато с искрени възторзи.

Но имаше един куплет, който направи впечатление. Преди да кажем с какво, е добре да си припомним съдбата на текста написан от Стоян Михайловски.

„Върви, народе възродени” е химнът на Деня на българската просвета и култура, и на славянската писменост. Поетът Стоян Михайловски е написал стихотворението през 1892 г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.Св. Кирилъ и Методий” и включва 14 куплета, от които днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

На 11 май 1901 година песента „Върви, народе възродени” е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 година песента се подема и запява от всички училища в страната.

След 9-ти септември обаче, комунистическата власт нанася идеологически корекции върху оригиналния текст на Стоян Михайловски. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бога и апостолите. Цели строфи са напълно премахнати от читанките.

Така например във втория куплет строфата „от длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови” е заменена с „от длъжност неизменна воден – напред и все напред върви”.

Същата партийна цензура става и с четвърти куплет. Строфата „духовно покорил страните, които завладя със меч” е заменена с „ведно със другите славяни кръстосвай дух със огнен меч”. В онези тоталитарни времена България не може да е по-велика от бившия Съветски съюз с каквото и да било. Камо ли пък „духовно да го е покорил”. Нищо, че България е дала азбуката на бившия СССР /Съюз на съветските социалистически републики, бел.ред./

Така стигаме до днешното изпълнение на Химна. Защо хоровете не изпяха оригиналната строфа в четвъртия куплет, която е „духовно покорил страните, които завладя със меч”. Вместо нея се чу „ведно със другите славяни кръстосвай дух със огнен меч”.

Прилича на едни толкова добри хорове и диригенти да са взискателни в ден като 24-ти май, към отстояване на оригиналния текст. В него е втъкана  силата на българския дух, покорявал някога земи и народи. Нещо, което и днес не се харесва на някои апологети на други съюзи и ценности, проповядващи послушание.

И накрая – стихотворението „Върви, народе възродени“ е преведено на 21 езика.

Ето и оригиналният текст на Стоян Михайловски:

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!…
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
сé жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек’ името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек’ се помни
в славянството во век веков!