Защо на Богоявление освещаваме с вода и кръст бойните знамена ?

Водата. От сътворението на света водата е не само неотделима част от човешкото битие, но и част от неговия религиозен живот.

В Стария завет са описани редица случаи, в които водата е тясно свързана с Божия план за спасението на човека. Такъв е потопът и преминаването на Червено море от израилтяните, описани в „Битие“,  изтичането на вода от камък  от „Изход“и др.

От първите християнски векове водата била свързана с две от тайнствата на църквата – кръщението и евхаристията / причастие – вкусването на хляб и вино, символизиращи тялото и кръвта Христови/. За освещаването на водната стихия в православната богослужебна традиция се оформили различни  ритуала – велик или богоявленски водосвет, малък водосвет, освещаване на вода при кръщение и др.

Великият водосвет се извършва два пъти в годината – в навечерието на Богоявление т.е. на 5 януари, и на самия празник Богоявление – на 6 януари. Смисълът му е възпоменаването на кръщението на Господ Иисус Христос.

Осветената богоявленска вода се съхранява през цялата година. С тази вода се поръсват християните и домове им.

Малкият водосвет е последование, при което се призовава Божието благословение над водата, която придобива особени благодатни свойства и сили да прогонва видимите и невидими врагове, да освещава храмове, икони, одежди и предмети, да изцелява душевни и телесни недъзи и др. Осветената вода е наречена “светена вода”  или  “света вода”.

Кръстът. Веднага след приемането на християнството кръстът става боен знак на българската войска. Така българският владетел княз Борис е посъветван от папа Николай I в отговор на запитване на новопокръстените българи. В православните представи бойното знаме е светиня, защото върху него са изобразени свещени християнски символи – Христовият кръст, ликовете на светци или думи от Светото писание.

За първи път водосвет на  бойните знамена е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година.

До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.

След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г.

След демократичните промени у нас ритуалът „Водосвет на бойните знамена и флагове”, е възстановен през 1993 г. Оттогава, всяка година на 6-ти януари – Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата „За успех на народа”, ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.