Закриването на училища в Плевен е неизбежно

 Закриването на плевенски училища е неизбежно. И всеки, който твърди обратното е или наивник, или популист. Развихрилите се напоследък страсти около предложението на кмета Спартански за закриването на двете основни училища – „Васил Левски“ и „Никола Вапцаров“ излязоха извън рамките на обективния анализ и преминаха в границата на политическите игри. Това за пореден път доказва политическото лицемерие на онези, които се бият в гърдите колко милеят за образованието и какви са патриоти. Защото същите те премълчават страшната демографска статистика. А тя е отрицателен прираст на населението в община Плевен: – 1081 на 1000 души население по данни на НСИ към 31.12.2015 год. Само след 5 години плевенска област ще се стопи с над 17 хиляди души са прогнозите на статистиката. Ако през 2012 год. живородените деца в общината са 1156, в 2013 год. стават 1086, в 2015 год. са вече 1065. Затова през учебната 2016/17 год. в първи клас са постъпили 190 деца по-малко. Тази демографска криза в комбинация с недомислието „делегирани бюджети“ за училищата буквално съсипват образованието. Защото принуждават директори и учители да задържат изкуствено ученици. И когато едно училище в продължение на 10 години трупа задължения, губи ученици и оставя учителите си без заплати, да виниш общината, че иска оздравяването му е просто нелепо. На всичкото отгоре единственият аргумент срещу подобно искане е името на училището – Васил Левски.  И Христофор Колумб да се казваше – все тая, деца няма. Няма и идеи от страна на работещите в това училище как да излязат от ситуацията. Възможностите им стигат единствено до молене за пари и хващане за името. Удобно забравили, че Левски е казал: „Трябва отговорност към обществените средства“. Така както и местните патриотари търсят ползи от името на училището  удобно забравяйки думите на Васил Левски за качествата на народните водачи: „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Едно от тия да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени“.  Цялата истерия около закриването на училища в община Плевен се размириса. На избори и страх от загуби. Загуби на директорски и учителски места, на политически дивиденти и гласоподаватели. Чудя се кога ли ще се сетят и за другото име – на Никола Вапцаров и неговото „Разстрел и след разстрела – червей, това е толкоз просто и логично“. Е тогава вече ще стане страшно.