Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Основаното през 1958 година като трудово-възпитателно училище, е по силата на Закон за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. То е единственото възпитателно училище-интернат в България за момичета и девойки. Приютявало е до 200 такива деца с противообществени прояви, в момента там има само 4.
Дългогодишен директор на училището е Емилия Русева. Поредният 15-ти септември събужда спомени и размисли за училището-интернат, които г-жа Русева споделя пред репортерът Росен Хаджиев:
“Работата ми като директор във Възпитателно училище – интернат „Христо Ботев, с. Подем, е била свързана с истинската педагогика, защото там възпитателният процес беше на преден план. Моите усилия и усилията на колегите ми от екипа, който изграждахме, беше да уеднаквим изискванията към децата и да се отнасяме към децата като към деца с необходимото уважение към тяхната личност, с необходимата взискателност, че трябва да се спазва правилникът и редът, и че трябва да се поставят във взаимоотношенията учител-ученик на едно друго ниво.
Главната ни цел в нашата работа за Възпитателно училище – интернат „Христо Ботев, с. Подем, беше свързана със следното: да даваме знания на нашите възпитаници, да ги мотивираме, да ги увличам в учебните дейности, да формираме у тях социални умения, за да се адаптират към динамиката на обществените промени, да ги възпитаваме за труд и за стремеж към достоен живот.
Целият екип от педагози и обслужващ персонал бяхме в помощ на учениците, искащи да се докоснат до безкрайното поле на знанието. И те, нашите ученици, всеки ден прибавяха по нещо ново към наученото, ставаха по-знаещи, по-можещи и духовно по-богати.
Това ни бяха стремежите, защото в училището беше трудно, тъй като се пребиваваше по 24 часа и трябваше да се изгради режим, който да се контролира много сериозно. Това беше основата за изграждането на педагогическия екип и на обслужващия персонал, и мисля, че усилията ни имаха достоен знак за резултатите.
Усещаше се промяната във взаимоотношенията. И преди всичко, имаше уважение към личността на учителите от страна на момичетата и имаше уважение на педагозите към тях.
На нас ни е ясно, че много неща вече са се променили в системата. С времето нещата се променят. Мисля, че промените не са в посока на по-добро, защото образователният процес няма да може да се води по нормален начин. Профилът на децата, които там се настаняват сега, е различен от този на момичетата, когато аз бях директор. По-различни са нарушенията им. И условията, при които се води учебният и възпитателният процес не е нормален.
Често се събираме с колегите, с които съм работила, и фактът, че се отзовават на такива събирания, за мен е доказателство за екипната работа в училището, за това, че условията на труд в това училище ни събира с колегите и по този начин сме изграждали сплотен колектив, в който е имало значителен труд на всеки. Усилия да се върви в една посока, да се спазва правилникът на училището и да се влага много грижа за децата.
Затова тези чести събиранията преминават в приятелска атмосфера и разговорите ни са свързани с това как сме работили и каква е била атмосферата в нашето училище. Сравняваме с това, което е в настоящето и системата, която работеше преди, ни помагаше да се настройваме на една вълна. Сега не е, както беше тогава.
Чувствата ни, които имаме един към друг, са повече от служебни, превърнали са се в лични. Тогава всички ние живеехме като едно второ семейство, защото бяхме абсолютно ангажирани към децата, понеже те бяха по 24 часа в училището. И това е нещото, което ни обединява и ни събира, което ни създава темите за разговорите, и ни връща към нашите спомените.
Аз лично съм запазила чудесни спомени за колегите, с които съм работила, защото не е имало сътресение. И това децата също го усещаха. Нека колегите да не прекъсват с тези срещи, защото те ни връщат много хубави спомени за активната педагогическа работа”.
