Една друга Коледа …

Тежат ми дните преди Коледа… Заради лични неща. Но и заради крайностите в живота ни: започват да се палят елхи; грейват неонови реклами; в магазините хората избират подаръци; гъмжи от културни събития… А край кофите за смет лошо облечени мъже и жени търсят нещо за хапване. В сайтовете – призиви за помощ – и все за дечица… Чувствам се виновна заради своята безпомощност. На никоя малка душица не й трябва моето “Дръж се, дете!” или “Бог е милостив, той ще ти помогне”…
Не ми е празнично, защото оставяме до кофите старите дрехи и играчки на внуците ми, зимнината от миналата година. Иска ми се Коледа да е за всички. Да няма болни деца. Да няма гладни хора… Наивно ли ви звучи?…
За мен тази действителност е жестока: с липсата на сигурност за насъщния, с бездушието, което ни заобикаля, с лицемерието на властниците и богатите, с наглостта на лъжците по професия, с оголения егоизъм на обикновения българин…
Тогава, кому е нужна тази Коледа? Достатъчно ли е всеки да има свой празник? Може ли да бъдем пълноценни хора, ако вътре в нас, около нас, цари недоимък, глад за обич и празнодушие?!
“… Ех, лошо светът е устроен… А може, по-иначе може…” – Вапцаров го е казал. В миналия век …

Автор – Маргарита Симеонова