Този текст е за всички, които ще си кажат „Това не се отнася за мен”. Както и за тези, които няма да гласуват на 5-ти ноември. По различни причини. Автор на текста е фейсбук потребител, познат в социалната мрежа. Публикуваме написаното с незначителни съкращения.
До сетния си дъх ще гласувам. Винаги има за кого. Винаги има по-малко лошо. Недей да повтаряш, че ТЕ са те прецакали, ТЕ са те измамили, ТЕ са причината за състоянието ти. Да, сигурно е така. Но те не са се качили сами там. Ти си ги качил.
Понякога с твоите надежди, които са били попарени. Друг път пък със своето бездействие. Със своята апатия. Със своето “всички са маскари”.
“Обиден съм”. Няма за кога да се обиждаш. Злото не спи. То иска ти да си обиден.
“Изборите не решават нищо.” Защо тогава махнаха машините, но не премахнаха изборния туризъм, мъртвите души и купуването на гласове?
“Няма смисъл.” Левски това ли си е казал, преди да започне да създава десетки комитети?
“Всички са едни и същи”. Сложи академик Денков до Тошко Йорданов. Всички ли са едни и същи?
“Абе, тук в България нищо не става.” Това ли са си казали предците ни в Следосвобожденска България, правейки я за отрицателно време абсолютен колос и гигант на полуострова.
Става и още как. Ама трябва борба.
“Предишния път отидох. И по-предишния също. Нищо не се промени.” – Може и да е така. И? Това ли ще кажеш на детето си като порасне? Em opitah, brat, ne stana, probvai ti. Ще се гласува, докато стане. Няма начин да не стане.
До сетния си дъх ще гласувам. Защото държавата – това съм аз.