До кога с фалшивия патос за Левски?

Написаното не се отнася за онези българи, страдащи от липсата на водачи като Левски

и неговите завети.

Пак наближава годишнина от обесването му. Фейсбук започва да се пълни с неговия портрет. И с фейсбук славословия. Имащи се за политици народни избраници пак ще поднасят венци пред паметника му. Нищо, че са станали такива с купени гласове.  Големите началници ще се редят до тях, нищо, че са откраднали милиони от обществени поръчки. Чиновници послушно ще слагат карамфили, нищо, че са такива с измислени конкурси. Българите все така ще искат свобода, но „ако може да им се поднесе в къщите на тепсия”.

Днес идеите на Апостола продължават да се обезценяват пред очите ни /проф.

Пламен Митев/ и това не тревожи никой. Важното е да се отчетем с мероприятия пред паметника му.

Някой може ли да каже кой от заветите на Апостола сме изпълнили? Имаме ли „силна, независима, целокупна България”, каквато искаше той?  Имаме ли политик, който да ни посочи верния път в това трудно време? Политик, който да е „разсъдителен, постоянен, безстрашлив и великодушен? Щото „едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайняви”, казва ни Дякона. Спряхме ли да се „полъгваме по тези,които държат парите”,  да се продаваме, мислейки, че те държат и бъдещето ни? Защо не сме задружни, защо не приемаме думите му, че “всичко се състои в нашите задружни сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия”.

На поредните мероприятия пред неговите паметници, тъжните очи на Апостола отново ще питат: Защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми отдавна е мъртво? .

Поклон и прости, Дяконе!