Докога ще почитаме паметта на Дякона на грешна дата?

В гниещата територия между Дунав и Черно море дори паметта на националния ни герой се почита на грешна дата.

По стария Юлиански календар Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г.

При преминаването към Григорианския календар, към съответната дата се прибавят определен брой дни, които се увеличават с 1 за всеки изминал век.

Така за 18-и век се прибавят 11 дни, а за 19-и, когато е живял Левски, се прибавят 12 дни и 6-и февруари става 18-и февруари.

След 1900 г. обаче към старата дата се прибавят 13 дни. Т.е. 6 февруари щеше да е 19 февруари, ако Левски беше живял през 20-и век., когато са живели индивидите, допуснали грешката.

Разбира се, Апостолът заслужава да му отдаваме почит всеки ден през годината.

Официалните чествания обаче трябва да са именно на датата, на която той е обесен, а глупостта тук е, че държавните власти у нас прекрасно знаят, че това е 18-ти февруари, но, поради някакъв номенклатурно-чиновнически мързел и/или инерция, те продължават да полагат венци пред паметниците на Левски на грешна дата.

След като не искат да признаят къде е гробът му, поне да свеждаме глава пред него – официално – на правилната дата.

ПОКЛОН, Дяконе!

Тихомир ИЛЧЕВ