Днешният 1-ви юли – между рокенрола и чалгата

1-ви юли 2017-та, Камен бряг, изгревът на слънцето и репортерски каканижения за красоти, море и палатки. Добре, че се намери едно младо момиче да каже: “Тук съм заради миналото и порива за свобода”. Подобни пориви обаче не интересуват повечето българи днес. Вторачени в собственото си мизерно битие, нямат нито време, нито желание да търсят свободата. Камо ли да я отстояват с цената на глад, несгоди и дори смърт.

Останалите живи някогашни хипари, от които тръгна Джулая, с носталгия си припомнят сбирките край морето и препирните с тогавашните милиционери. И разбира се, вечните Юрая Хийп.

Заради тях и заради духа на някогашния Джулай поместваме написаното от Росен Желязков в Интернет. Честит 1-ви юли на хората, които носят и пазят духа на Джулая !

“Сега … значи ние си му викахме Джулая. Морнинга се появи по – късно у така наречените демократски времена. В моето училище съученици ми бяха деца на „пампорджии“. /б.ред. пампорджии във Варна се наричаха мъжете, които пътуваха по корабите/.

Марфата вървеше дори вторично – от родител към дете и дете – съученици.

Разменяха се грамофонни плочи, дънки, дъвки и шумящи якета.

Шопите ни дишаха прахта.

Ученическите ни чанти бяха изписани и задължително имаше „Uriah Heep“. Всичко това съвпадаше с една от песните им, а и с ваканцията.

Колкото и да изкарват мракобесно близкото минало, а и настояще, за зрящите винаги има едно юлско, чисто утро с музиката на свободния човек – Rock !”