Начало | Общество | Днес цели шайки от нищожества честват Ботев

Днес цели шайки от нищожества честват Ботев

Думите са на Георги Марков.  И дори на ум не им минава на тези нищожества, да се опитат поне мъничко да бъдат като него, пише Марков.

Днес пак имаше панихиди, венци и „официални лица“. Добре изглеждащи и добре охранени. Като ги гледам се питам колко от тях ще защитят живота на избирателите си като Петлешков и ще издържат на „ печене между два огъня, кожата му  се напука и мас като дървено масло тече из пукнатините“ /З. Стоянов/. Посочете ми поне едно такова „официално лице“, готово до смърт да защитава правата на сънародниците си.

Като ги гледам се сещам за „приятеля“ на Ботев – Георги Живков, станал министър на просветата и провикнал се към Захари Стоянов: „Каква книга си написал за Ботев ? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше“. Такива „приятелски“ мекерета ще честват и днес Ботев, макар неистово да мразят всяко волнодумство.

Днес пак  имаше  патетични речи за „геройски загиналите за свободата на България“. И авторите им се опиват от „геройството“ си на думи. Но посмъртно няма да се разделят с удобството на властта или спокойствието на мълчанието си.

Днес пак се сещам за думите на Ботев – последните: „И ний сме дошли народ да освобождаваме. Где е народът ? Где са тия измъчени робове дето ни викаха ? По-добре да бях паднал в Дунава, да не виждах тоя позор – как българският народ е стадо говеда !“

Колко от нас – говедата, ще изтърпим гнева му ? Справедлив при това, макар и жесток. Колко от нас ще се опитат да разберат най-после българина Христо Ботев. Не легендата, не парадните ботевски униформи и походи, не протоколните мероприятия „за отбелязване деня на Ботев“ и бездушните прессъобщения за провеждането им. А сънародника, не издържал на робството. Но не издържал и на бездушието, на простотията, на „преклонената главица“, на предателствата.

Колко от нас са готови да се изправят очи в очи с депутати, министри, кметове и да им заяват: „Лъжете, крадете и съсипахте живота ни“. И ако все пак се намери един, колко от нас ще застанат зад него ?!

През 1887 год. , Стефан Стамболов крещи на едно заседание в НС, че ако не е бил този „вагабонтин“ Ботев, сегашните „благовъзпитани господа“ е нямало да живеят в столицата и да подписват „именцето си в няколко платежни ведомости“.

Днес няма и такива управници  като Стефан Стамболов. Има такива като някой си Добринович, който написал под предложението за увеличение с 30 лв. пенсията на Венета Ботева: „Да се съберат сведения за материалното и състояние !“. Омерзена, Венета Ботева отказва увеличението и до края на дните си преживява с мизерната пенсия от 30 лв. По същото време вдовицата на княз Александър Батемберг, нямаща нищо общо с българската свобода, получава пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно.

И днес сирените завиха, китките са поднесени, мероприятието е направено. Само дето Ботев го няма. Има го робството. Онова, по-страшното – робството на духа. Сега разбирате ли защо е написал „Аз вече нямам мило, драго. А вий …вий сте идиоти“.  Слава Богу, че има и такива между „идиотите“, които са наясно, че вместо на „поход по стъпките на Ботев“, е време „да се бори кой как може с душманите на народа“. Защото отново е време разделно !

Прочетете също

След 6-ти, дойде 9-ти септември. Е и?

Както народът казва “няма сватба без недарена сватя“, така няма дата от новата ни история, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *