На третия ден от Страстната седмица се случват три важни събития. Мария Магдалена измива нозете на Иисус, Юда решава да предаде своя учител и Той показва на фарисеите, че опрощаването на грешника е по-важно от това на праведниците.
Христос е във Витания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на фарисея Симон, където е посетен от покаяла се грешница. Католическата традиция в течение на дълго време я отъждествява с Мария Магдалина / Магдалина, посочва от къде е – от гр.Магдала /. Тя измива със сълзи и намазва краката на Христос с драгоценно миро, а в притеснението си счупва съда с мирото и го излива на главата му, като по този начин го приготвя за погребение.
Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на свето миро имат само главите на отделните напълно автокефални православни църкви-Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия. В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г., пет години след като Вселенската патриаршия я признава за самостоятелна.
Самото мироварене започва от Велики понеделник. Мироваренето продължава три дни.
Свареното миро се сипва в няколко съда, наричани конкуми, които след това се внасят в светия олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък. Осветеното миро се пази в специално помещение – миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословията на главата на Църквата.
В православието Велика сряда се свързва и с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Иисус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците.
Другото съдбоносно библейско събитие е Тайната вечеря, на която Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.
На този ден Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил да предаде Христос за тридесет сребърника.
В народната традиция на Велика сряда не се работи никаква домакинска работа. Днес не се чисти, не се пере, не се шие и дори не се готви. Ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.