Димитър Недков: Днес будилниците на едновремешните будители са заспали безмълвни

Поместваме откъс от публикуваната в „Епицентър” статия на писателя Димитър Недков, защото се подписваме под всяка негова дума. И заради безмълвието на мислещите хора. Безмълвие по-опасно и от куршум защото убива душата.

А днес било Ден на будителите ! Някой знае ли къде са ?!

“Техният будилник бил с най-обикновена пружина от неблагороден метал. Класически часовников механизъм без грам електроника. Всеки ден трябва да го навиваш, за да не спре времето. Онова време, което било в тях и те били във времето. Сверявали своето време с ударите на манастирското клепало и поставеното начало от заклинанието, плъзнало по земята българска от монашеската килия: О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език?

Те нямали удобното грантовото битие на обилно финансирани от чуждоземци, така наречени днешни неправителствени организации с някаква дълбоко законспирирана, уж идеална цел. Нито били загърнати в помпозните академични тоги на някаква еразъмска общоевропейска програма, прикриваща коварен план за колонизиране на националния суверенитет на образователните системи на отделните народи.

…………………………………………………………………………………………………

Идея нямали, че ще бъдат наречени с непреводимото на чужд език – Будители.

Мъглява била представата им – до какво ще довeде пробуждането на цял народ от кошмарния сън на едното оцеляване. Но упорито, саморъчно стъкмявали декорациите за поредната самодейна сценка на “Многострадална Геновева”, за да изяснят социологията на публиката – кой нашенец в кой персонаж ще се припознае и дали залата ще запее в последния акт онова революционно призоваване: Пламни, пламни ти в нас, любов гореща… Толкова силно да запее, че местният Кириак Стефчов да запелтечи в конака обясненията си пред бея за комитаджийската песен

………………………………………………………………………………………………..

Днес будилниците на едновремешните будители са заспали безмълвни по прашясалите рафтове в антиквариата на националната памет. Никой не навива пружината на събуждането, за да гарантира навременното отваряне на очите. Неоновите лъчи на дисплеите омагьосаха с многопикселови проблясъци и сънищата – прогонвайки божествената светлина на свещите.

Няма по-зловеща тишина от заспалите будилници на будителите… Най-сигурният мълчалив знак за настъпило безвремие, превръщащо всеки първи ноемврийски ден от празник в панихида. Безмълвието на мислещите хора неусетно насажда нихилизма дълбоко в душите, изкоренявайки от тях смисъла на фундаментални ценности и най-вече идеята за саможертвена борба за тяхното съхраняване.”