Да се върнеш в родното си село след 25 години гурбет, за да правиш фурна. А институциите да ти правят проблеми.

Алида Методиева и Севдалин Харизанов 25 години работят в Испания. В град Замора, централна Испания. Тя в местен ресторант, а той като шофьор на ТИР. Алида прави и сладкиши в свободното си време, и си спечелва доста клиенти.

Но решават да се върнат в родното си село Крушовица. След 25 години на труд и лишения, купуват обявената за продан местна фурна. Вместо за апартамент в Испания, влагат парите си тук, в родната Крушовица. Защото носталгията ги гони, оставили са и възрастни родители. Защото идва един момент, когато си казваш „Стига вече. Връщаме се в България”.

И така, на 1-ви октомври, петък, канят гости и приятели, за откриването на своята фурна. Искат да я превърнат в добре работеща пекарна, която да предлага хляб, закуски и сладкиши. Отварят и 5 работни места, а за в бъдеще плануват да станат повече. За сега ще правят бял и типов хляб, питки, погачи и франзели. Както и традиционните баници, тутманки и милинки. Имат майстор – хлебар и майстор за закуските.

А на сладкишите и тортите, майстор е Алида. Прави ги с любов и майсторлък. Вече има и първите заявки за празнични торти.

Започват семейния си бизнес без кредити, само със собствени средства. Това, което са спестили през тези 25 години работа в Испания. Липсата на дължими кредити в България и Испания им дава спокойствие, че ще успеят със своята фурна в Крушовица.

Само че, още в началото срещат трудности с институциите. Алида разказва: „При прехвърляне на партидата за ток на наше име, ни е свалена потенцията /силата на тока, б.а./ На ЧЕЗ ние не сме се представили като частно лице, а като фирма. Подали сме документи като фирма. Като пекарна, това трябва да им говори нещо. Че след като сме пекарна, с 20 киловата няма как да захраним машините. Та само фурната ни е 30 киловата. И никой не ни предупреди , че този ток от 20 киловата няма да ни захранва, няма да ни стигне. Никой не ни обясни това нещо.

Връщаме се тук след 25 години и не знаем нещата по институциите. ЧЕЗ трябваше да ни уведомят, че тока ни е малък, че трябва да си заплатим допълнително ток, така наречената потенция. Пуснахме фурната да работи и шалтерите взеха да падат. Извикахме техника и той ни казва „Ами вие имате малка потенция”.

Отиваме в ЧЕЗ, отново правим договор, заплащаме по-висока потенция ток и те ни казват, че след 14 дни ще я имаме. До тогава можем да произвеждаме само банички, защото те не втасват.

Никой не ти обяснява какво, що…Лашкат те от едно място на друго. Например за изваждането на документ, че обекта не е нов. Тичане между институциите и едните казват едно, другите друго. Възмутена съм от всички институции в България.

Това в Испания го няма. Както няма и такси за всяко издадено листче и документ, както е тук в България. Плащаш такси по 10, 15 и 20 лв. за всяко листче, което ти трябва от съответната институция. Даже в Европа го няма това.

Тук първият въпрос, който ни задават е „Защо се върнахте ? Какво ще правите тук, в България” ? Навсякъде всички това ни казват. И аз се чудя защо ни казват така, дали не направихме грешка, че се върнахме”.

Алида и Севдалин обаче, не се колебаят. Убедени са в правилния избор на решение. Въпреки големия скептицизъм, който срещат около себе си и трудностите с българската административна машина.

Алида е категорична: „Ще дадем всичко от себе си да се разработи това място. Няма да се отказваме. Ще се борим, щом искаме нещо да постигнем. Ако трябва във фурната ще спим, но няма да се предаваме. Лесно няма никъде”.

Алида и Севдалин ще се борят за своята българска мечта. За малкия си семеен бизнес в плевенското село Крушовица.

Въпросът е, кога българската държава ще започне да се бори за хора като Алида и Севдалин, които да се връщат в България, защото тук ще имат сигурни условия за труд и спокоен живот ?