Гроздан Караджов и гроздовете на гнева

Четящите българи помнят „Гроздовете на гнева” на Стайнбек. Книгата спечелила „Пулицър” през 1940 год. Книга, разказваща за трагедията на бедно семейство фермери – арендатори, принудени да напуснат дома си заради сушата и икономическите трудности по време на Голямата депресия в САЩ.
82

години по-късно гроздовете се наливат отново и отново. Този път с Гроздан Караджов. Защото „където е Гроздан – там са пътищата”, според Слави Трифонов.
А от римско време се знае – където са пътищата, там са парите. А парите в Министерството на Гроздан са 2.6 млрд. лв.тази година. Три пъти повече от миналата година. Защото това били изискванията на ИТН по време на преговорите за съставяне на кабинет.
Тези милиарди са поверени на Гроздан Караджов. Човекът с недотам познат професионализъм на широката публика. Освен че през 2017-та год. е депутат от Реформаторския блок. Както и че като депутат е обвинен в присвояване на 5 545 660 млн.лв. от “Глобул” чрез мрежа от фирми. Под прицел са 12 фирми, свързани с Караджов. Той е разследван за сключване на фиктивни договори, ощетили мобилния оператор. Договорите са били предимно за консултантски услуги, като сигналът постъпва от новото норвежко ръководство, сдобило се с “Глобул”.
Обаче обвиненията си прокуратурата оттегля броени дни преди парламентарния вот на 11 юли. Случайно или не, тъкмо след тях името на Караджов влезе в списъка на несбъднатото правителство на Николай Василев.

В сегашното правителство първоначално се появява като кандидат за транспортен министър. Но нещо се получи в договарянията с ПП и те взеха Министерството на транспорта, а ИТН – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, под чиято шапка е АПИ.
Защо и как така Гроздан Караджов стана избраникът на Слави Трифонов за министър ту в транспорта, ту в регионалното развитие, остава загадка. Но за недосетливите.
Разбира се, Караджов не може да бъде извинение за изцепките и забавените реформи на Петков. Нито за махленските обиди между него и Трифонов. Нито за късното „пробуждане” на Караджов за „истината” или за хвърчащите надолу-нагоре листчета с компромати. Също като „хвърчащите надолу-нагоре милиарди” според Трифонов.
Въпросът е – защо сега? Защо заради пари? Къде останаха политиките в „в името на такъв народ” като българския? От пътища ли се нуждае в момента българинът или от здравеопазване и образование?
Какво ще каже Слави за това? Как ще отговорят и поддръжниците му на въпросите:

• Също като Борисов и Костов, Слави Трифонов сменя министри и министър-председатели. Обаче не дава да се пипа Караджов. Защо?
• Отзованите от Слави четирима министри демонстрираха лоялност и партийна дисциплина. Обаче – съгласни ли са с това отзоваване? Къде отиват усилията им да изпълняват програма и обещания?
• Назначеният от Караджов директор на АПИ свързан ли е с известна строителна фирма, редовен изпълнител на обществени поръчки по гербаджийско време ?
• Защо Гроздан Караджов не присъства в нито една от трите предизборни кампании на ИТН през миналата година? Не само не присъства, но не се появи публично в нито една дискусия или телевизионно участие по проблемите на сектора, на който е министър. Освен две-три телевизионни участие по 7/8 ТВ. Но там и Татяна Дончева гостуваше по едно време. Дори доста по-често от него.

Започнах със Стайнбек и ще завърша със Стайнбек. „В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева, чиято беритба скоро ще настъпи”, пише великият американец. Мисля, че много скоро Слави Трифонов ще ходи на гроздобер. И тогава „ще събира сълзите си в капачка от ракия”

Автор – Невен Вутев

Бел. на редакцията: Невен Вутев е първият репортер на „Плевен прес”, започнал работа като журналист още като ученик последен клас в Гимназията с преподаване на чужди езици – Плевен. Приет е в два университета – СУ „Кл. Охридски”, където е първи в списъка на приетите, и в Нов български университет. Учи и в двата едновременно. Специалностите, които усвоява са „политология” и „стопанско управление”.
Невен е автор на рубриката „Ловци на бъдеще”, където разказваше за свои връстници борещи се за бъдещето си и мечтите си, без да разчитат на протекции и лобита.
Понякога краен, но винаги искрен, Невен е запазил онова прекрасно качество на състрадателност, което толкова липсва днес.
Не желае да се посвети на журналистиката, макар че има страхотно перо. Където и да отиде му желаем успех, а страниците на „Плевен прес” са винаги отворени за него.
Както и за всеки, пожелал да пише за нещата, които не го оставят безразлични.