Гергьовден е ! Честит празник !

На 6-ти май Българската православна църква почита паметта на Свети Георги Победоносец,наричан от народа Гергьовден. Той е един от най-големите български празници.Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Името Георги означава земеделец – гео /земя/ и ерго /работя/.

В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее: „Светъл, светъл Великден, още по-светъл Гергьовден”.

Гергьовден се празнува на 6-ти май по цялата българска земя като най-големия пролетен празник. Практикуваните векове наред обичай, обреди и магически практики, ни отвеждат в най-дълбока древност, когато връзката между човека и природата е била изключително силна и важна. Когато растенията или животните са били обожествявани и убивани, за да се възродят отново, а в по-късен период принасяни в жертва на същия този Бог. Свети Георги е смятан за покровител на стадата и овчарите.

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на император Диоклетиан /284-305/. Още юноша Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун /началник на легион/. Бил красив, умен и способен младеж, и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения.

Понеже младият Георги бил наследил от майка си голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей, затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова Светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.

Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година. Затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. „Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи”, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги годината ще е плодородна.

Гергьовден поставя началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан с богата и сложна обредност, която засяга много страни от живота на човека. Приготовленията започват от предния ден с брането на цветя, зеленина и цъфнали клонки. Всичко е закичено с венци и зелени клонки – главите на хората, къщите, кошарите. Не случайно празникът се нарича Цветен Георги.

На този ден се замесват обредни хлябове. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, отгоре с китка здравец, вързана с червен конец- да се раждат женски агнета. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси според предназначението си – за трапезата, за овчарите, за кошарите и за здраве.

Според едно от народните поверия на този ден е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата, ще прогони луничките. Болните се къпят в „лява вода”, там където реката завива на ляво, за да се излекуват.

Широко разпространено е вярването, че срещу Гергьовден играе имане – огън излиза там, където има заровено имане.

Младите жени и деца набират билки – гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все треви против „лоши очи” и с тях свиват венци, същите, с които се окичва жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.

Според едно българско предание Свети Георги е бил брат близнак на Свети Димитър и двамата са си разделили годината по братски – за Свети Георги – лятото, а за Свети Димитър – зимата.

На Гергьовден се сключват новите договори между калфи и чираци, овчари и ратаи, тъй като народът дели годината от Димитровден до Гергьовден, и от Гергьовден до Димитровден.

На 6-ти май честваме и Денят на храбростта и Българската армия. С указ на княз Батенберг от 1 януари 1880 г., е учреден военния орден „За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Същата година се постановява и редовното честване на празника.

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Георгица, Герго, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Гошо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце.

Честит празник на всички именици !

Споделете:

Прочетете също

От 6 юли започват проверки от Държавен фонд „Земеделие“

Снимка – Държавен фонд „Земеделие“ Започнаха кръстосаните проверки за Кампания 2022. Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.