Георг Спартански е кмет на Плевен втори мандат. На 6-ти май е именик и затова го попитахме „Кой е змеят, с който един кмет се бори днес?” Ето неговия отговор:
Бог така е сътворил света, че в него, в живота ни, в природата винаги има борба за надмощие между добро и зло. Свети Георги е олицетворение на мъжеството, силата, храбростта, вярата, справедливостта. Змеят е негов антипод – жесток, алчен, кръвожаден подтисник, който изисква постоянни жертвоприношения …
Клиширано е, но е вярно – във всеки човек, понеже сме грешни, има и положителни, и отрицателни качества, живеещи в единство и постоянна борба… Светът около нас също е пълен с примери в двете посоки. В този смисъл змеят е и в нас, и около нас, и животът ни е /парадоксално, но факт/, единство и борба на противоположности. Доброто, положителното, красивото да победи лошото, отрицателното, грозното…
“Адът, това са другите”, иронично бе казал някой.По подразбиране раят, това сме ние. Грешна преценка ! Ние сме си и ад, и рай, сами си създаваме двата свята в и около себе си! Нека се вгледаме и в двете посоки и да побеждаваме змея първо в себе си, за да изискваме, и очакваме и от другите победи над ламята в обществения ни живот! Да не забравяме древната поговорка, че когато сочиш с един пръст някого или нещо, три пръста от ръката ти сочат към теб !
Успехът в обществения живот пък е винаги резултат от колективни, обединени, дълготрайни усилия, насочени в една посока! Нека “убием” змея на недоверието, на песимизма, на очакването друг да свърши нашата работа, друг да мисли вместо нас, друг да ни даде, друг да подреди живота ни, друг да носи отговорността за бъдещето ни! Победим ли недоверието в собствените ни възможности и вечното очакване друг да ни оправи, ще “убием и ламята” в и около нас!