Георг Спартански: Надявам се, че когато има диалог, поне част от нещата ще се постигнат

ГЕОРГ
Георг Спартански, кмет на община Плевен. Снимка – Плевен прес.

Г-н Спартански, в момента всичките ви заместници и част от администрацията са  карантинирани. Как се работи по време на пандемия, с липса на бюджет и намалена администрация ?

С една дума – трудно. Надявам се, че няма да стане невъзможно, защото когато работиш без да можеш да си планираш работата, средствата, времето и хората, очевидно е, че нещата стават изключително сложни. Това, че в цялата страна е същата ситуация по никакъв начин не ме успокоява, защото няма на кого да обясниш, че има тия проблеми. Всеки иска и очаква от администрацията да си свърши работата Администрацията не е имунизирана срещу проблемите на обикновените хора и в тоя смисъл ние първо сме хора, второ сме общинска администрация. И както другите боледуват, така боледуваме и ние. А когато има неразбории и проблеми в държавата, нещата стават съвсем сложни. Защото когато трябва да разрешаваш разнородни кризи, които едновременно са се струпали, очевидно че нещата се усложняват и проблемите се умножават.

Трудно е. Надявам се да издържаме и да се справяме До кога – ще видим.

Заради липсата на държавен бюджет общините, в т.ч. и община Плевен, работят с 1/12 от бюджет 2021-ва. Успявате ли да покриете всички разходи за социални дейности, ел. енергия и всичко, за което една община трябва да се грижи ?

Бюджет няма да има още доста дълго време, защото до този момент не е започнало неговото обсъждане дори в парламентарните групи в НС. А кога ще влезе от там в комисиите, после в пленарната зала, кога ще има гласуване на бюджет, кога ще бъде обнародван и след като бъде обнародван кога ще започнат нашите процедури на общините за приемане на общинските бюджети, е въпрос, за който аз лично мисля, че за общинските бюджети това ще се случи не по-рано от края на април.

Тоест, една трета от годината ние ще работим на сляпо. Защото законът казва, че можеш да харчиш не повече от 1/12 от миналата година за съответния месец. Очевидно, че всички неотложни и спешни ще се опитваме да ги кърпим опипом. Но това не дава никаква възможност за прогнозиране и не дава база за планиране. Още по-малко за разполагане във времето на необходимите дейности свързани с парите, които ще следва да бъдат харчени от бюджета за календарната година. Давам един прост пример: знаете, че във всеки общински бюджет неизменна част от него е така наречената инвестиционна програма. Т.е. това, което със собствени средства и капиталови субсидии от държавата ще можем да планираме като основни ремонти на улици, сгради и т.н.Ако не знаем с какви пари ще разполагаме, не можем да планираме във времето кои са дейностите и обектите, за които имаме намерение през годината да ремонтираме, реновираме или да построим нови такива. Всичко това е свързано и с обществени поръчки по ЗОП /Закон за обществени поръчки, б.а./. Представете си ако имахме бюджет в началото или края на февруари, че тези обществени поръчки, за които законът ни задължава да провеждаме за всяка една процедура, до края на май началото на юни се предполага, че трябва да бъдат проведени. Което дава възможност през летните и ранните есенни месеци да се направят тези интервенции в обекти общинска собственост, които след решение на Общинския съвет влязат в Инвестиционната програма.

Ако бюджетът бъде обсъждан и гласуван не по-рано от края на април, кога ще се правят процедури, кога ще се избират изпълнители, кога ще се осъществява фактическата физическа дейност по ремонта примерно на улица „Кара Кольо” ?! Или на друга подобна улица, или основни ремонти на общинска собственост не само в Плевен, но и в селата от общината.

Не сме в състояние да си планираме дейностите и още по-малко да организираме изпълнението на заложеното в бюджета, който ще бъде през огромно закъснение.

Декември месец миналата година правителството преведе на общините т.н. ковидни суми за справяне с пандемията. Община Плевен получи около милион по тази схема. Тази сума може ли да компенсира недостига на средства по другите пера на общинския бюджет ?

Това е една помощ, която е разписана за какво може да бъде използвана. Част от нея отива за компенсации на автобусните превозвачи по междуселските линии от общинската пътна мрежа. Не малка част от около 100 хил.лв. отива за компенсиране на разходите направени от общините там където има такива разходи за предсрочни избори в кметства. Знаете, че миналата година правихме няколко такива избори – в Николаево, в Ясен, в Буковлък. Там сумарно по тези избори отидоха към 100 хил.лв., защото за разлика от националните избори /местни, президентски, парламентарни/, които се финансират от националния бюджет, местните предсрочни избори са за сметка на кметствата. Така че, добре е че с тези средства имаме възможност да възстановим разходите си в нелеката година.

И остатъка вече, с решение на общинските съвети, се насочва по разплащане на други дейности Основно за чистота и екологични дейности като средства за закупуване на санитарни материали, маски, препарати, химикали и т.н.

Но това е капка в морето защото средствата са винаги по-малко отколкото са нуждите на гражданите в съответната община. Средства ни трябват не само за тези санитарни мерки, средства трябват във всякакви направления. Основно за инфраструктура където са недоволствата на хората, спортни дейности и ремонти, културни мероприятия, дейности в областта на образованието, социалните сфрери Т.е. във всички дейности имаме нужда от повече средства и затова е разговора на национално ниво между Националното сдружение на общините, правителството на България и Народното събрание като законодателен орган, който трябва да „облече” тези неща в законова рамка. За финансовата децентрализация, за необходимостта реално да се случват тези процеси, а не само като пожелания И да могат общините да имат по-голям собствен ресурс, с който да посрещат  нарасналите очаквания, претенции и желания на гражданите. Защото апетитът идва с яденето и хората с право очакват повече и повече. Само че, това „повече” идва чрез финансов ресурс, който да позволи на общинските съвети  по собствена воля и с оглед спецификата на местните потребности в конкретната община да разпределят по-голям финансов ресурс Така кметът и администрацията ще могат в изпълнение на решенията на общинските съвети да решават вече планираните въпроси.

При това положение застрашено ли е изпълнението на културен и спортен календар за 2022-ра година ?

В тези календари през последните две години независимо, че са планирани средства, те не са изразходвани по две причини. Едната е намаление на приходите в общините вследствие на пандемията, което е нормално. Другата е ограничителните мерки наложени със заповеди на централната власт по отношение на пандемията. Затова имаше културни и спортни мероприятия, които не беше възможно физически да бъдат проведени.  Но това не са средства, които ако бъдат спестени от култура и от спорт, да могат да се решат примерно инфраструктурни проблеми, защото там необходимостите са за милиони.

Лошото е, че никой не може да предвиди какво ще се случи занапред. Виждате, че самите лекари и то светила в медицината в последните две години се даваха всякакви прогнози за развитието на пандемията, на ваксините и данните постоянно се менят. Прогнозите също се менят на базата на обективно събраните данни и това не позволява предвидимост на действията на общинските администрации.

На 19-ти януари т.г. при вторите консултации между НСОБ /Национално сдружение на общините в България/ и министърът на финансите Асен Василев, същият е потвърдил, че в новия бюджет ще има увеличение с 30 % на капиталовите разходи, в секторите „образование” и „здравеопазване” увеличението ще е 18 %, на група „култура” със 7 %, на „общински администрации” с 3.4 %. Въпросът е как тези средства ще бъдат обективно разпределени между общините ?

Това са едни намерения декларирани занапред във времето. Това не решава всъщност проблемите и давам един пример при капиталовите разходи. Защото капиталовата субсидия, която получаваме по едни формули, които държавата си прави и са на базата на територия на общината, брой население  и т.н., примерно за миналата година субсидията за капиталови разходи на община Плевен е по-малко от 2 млн.лв., милиона и деветстотин хил. лв.

Ако приемем за база това, което предлагат от централната власт, увеличение с 30 %, това значи, че на 2 милиона ще дадат още 30 % примерно за Плевен, което е 2 млн. и 600 хил.лв.

Пак ще кажа, че само една улица като „Кара Кольо” в индустриалната част на града, от колелото от „Мизия” което свързва с „Георги Кочев” и не само, тя е с такава дължина и ширина, че само за нея ще трябват близо 1 млн.лв., за се направи от „а” до „я”.Тоест, дали ще бъдат 2 млн. или 2 милиона и половина, няма да решат кой знае какво.

Същото е и другите дейности. По принцип образованието и социалните дейности основно се финансират с делегирани от държавата дейности. Държавата превежда средства, с които ние на местно ниво да разплащаме тези дейности. Най-голямото перо в общинските бюджети е образованието. Там също се изчисляват по формули парите, които се превеждат на общините – брой училища, брой паралелки, брой ученици и т.н. В голяма степен тези пари, които държавата дава, те са изчислени по формула и ние като община сме „каса разпределителна”. Директорите на училищата като ръководители на съответната институция част от тях разпределят за заплати на учителите и непедагогическия персонал, а другата за дейности и за издръжка на съответното училище.

Подозирам, че не малка част от тези пари ще отидат за планираното стандартно увеличение на заплатите на учителите, в което няма нищо лошо. Но веднага задавам един въпрос свързан с намеренията на правителството да освободи от такса детските ясли и градини, които са важна социална стъпка. Какви обач са намеренията на централната държавна власт по отношение на компенсирането на тези такси, които и без това са нищожни, но влизаха в общинските бюджети. Говорим за това, че пълната издръжка на едно дете в градина и ясла е многократно по-голяма от сумата 2 лв. на ден, които плаща един родител, за да се отглежда детето му 10-12 часа в общественото заведение. При многокрпатно нарасналите цени на горивата, на газта, с които се отопляват част от градините и училищата, тези цитирани проценти за увеличение на парите за едно или друго, по никакъв начин няма да компенсират главоломния скок на цените, за които говорим.

Виждате, че доста общини започнаха да си гасят уличното осветление, за да могат да издържат, което не е сигурно дали ще стане. Тук бих добавил и поскъпването на строителните материали с 30-40 % минимум. Това пък ще създаде допълнителни трудности свързани със сключването на договори след проведени обществени поръчки. Защото това е един процес, който трае минимум няколко месеца във времето. И ако си направил сметка за едни пари когато се проведе процедурата и фирмите са играли, и стигнеш до момента на избран изпълнител с влязло в сила решение за избран изпълнител, и го поканиш да сключи договор, все по-често се случва така, че във времето цените, които е дал за изпълнение на поръчката не са актуални защото инфлацията междувременно ги е изяла. Изпълнителите нямат вече интерес да сключват договори и се отказват да ги сключват.

Или пък при вече сключени договори при стари ценови условия, които не можем да променяме защото това са обществени пари  и бихме нарушили закона ако самоволно увеличаваме цените, тогава също се стига до прекратяване на договори, защото вече не са изгодни.

Тогава как един кмет може да излезе от тази мрачна перспектива ?

Сам не можеш да излезеш.  Ние разчитаме на това, че загубената една година в избори ще доведе до разбиране в централната власт, че трябва нещата, които не са се случили в продължение на една година да случат сега. Защото не е тайна, че когато има национални избори държавната администрация общо взето не работи, защото хората чакат да видят кой ще дойде на власт, какви изисквания ще има и дали ще има кадрови въртележки И в тази мътна вода както се казва, никой не проявява инициатива и никой не поема отговорност.

Затова казвам, че сам човек не може да си реши всичките проблеми. Надяваме се на взаимодействие и бърза реакция от централната власт това, което не е свършено за миналата една година, да се случи буквално за седмици и зимните месеци, за да наваксаме изоставането и да влезем пак в един нормален ритъм.

Говорейки за централната власт, оптимист ли сте, че Плевен ще излезе от изолацията, в която беше поставен ?

Човек ако не гледа позитивно няма да има смисъл от неговата работа. Не казвам, че съм оптимист с розови очила, давам си сметка, че едно са обещанията и пожеланията, друго е практическата им реализация. Но се надявам, че когато има диалог и чуваемост, поне част от нещата ще се придвижат  напред. И то не заради кмета на Плевен Плеввен е със самочувствието на град, който в исторически, културен и икономически план е дал много на България. В този смисъл това, което централната власт  прави, ще бъде за гражданите на община Плевен, а не за кмета. Той периодично се сменя, а гражданите и проблемите им са винаги актуални. Затова трябва която и да е власт, който и да е кмет да търсят начин да ги решават.

Така мисля и затова винаги до сега съм търсил възможност за диалог и партньорство. Такъв диалог периодично е постиган, понякога не е имало добра чуваемост по една или друга причина, но пак казвам тук не стои въпроса за кмета на Плевен, а за интересите на общината и на гражданите.

В този смисъл централната власт трябва да работи с всеки кмет и обратно – всеки кмет трябва да работи с всяка централна власт. Радвам се, че имаме такъв диалог с президентството, с Народното събрание, с представители на централната изпълнителна власт. Остава и повечето неща, за които сме говорили да се случат, за да ги усетят гражданите на Плевен и това си пожелавам в настоящата 2022 година. Разбира се и здраве на всички, защото когато има здраве, всичко друго се постига.  

Споделете:

Прочетете също

voda

Ето къде спират водата днес в Плевен и областта

Поради ремонтни дейности на вътрешен водопровод в Плевен днес, 14 юни, от 09:30 до 13:30 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *