Георг Спартански, кмет на Плевен: Можем да си поставим цел, която е стара, но отдавна забравена

Георг Спартански, кмет на Плевен. Снимка – Плевен прес.

За юридическата независимост и фактическата такава в миналото и сега, говори плевенския кмет на 22-ри септември по случай Деня на независимостта. Едно призивно слово, което поставя въпроси, но дава и отговори. Слово извън протоколните приказки  при подобни чествания. Извън политическата демагогия, в която са облечени почти всички национални празници. Слово, отправящо послания. Както към политиците, така и към гражданите.

Затова го поместваме. Дали ще бъде чуто, не знаем. Времето ще покаже…

„За тази независимост се знае малко и до ден днешен в нашата история. Защото след 44-та година този всенароден национален празник не се отбелязва. Защото е дамгосан с марката монархически, фашистки и царедворски празник.

Разбира се, късогледството на тогавашната политическа върхушка след 9-ти септември 44-та година, не си е давала сметка, че българският народ се нуждае от дати като тази. Дати, които утвърждават собственото ни самочувствие и ни дават гордост, че сме равни на другите европейски народи.

Тази несправедливост е възстановена по решение на Народното събрание през 1998 година. Така от 23 години, ние отбелязваме този ден. Денят на юридическия документ за независимостта на България, с който българите отхвърлят васалната зависимост от турската империя.

Дали България с този юридически акт, с който отхвърля васалната си зависимост от турската империя, ѝ дава пълна независимост ? Не, естествено. Дори Великите сили не са напълно независими в своите решения и до ден днешен. Великите тогава и днес държави, на международната маса се съобразяват с положението в света и със съответните конюнктурни ситуации.

Какво значи да сме независими ? Това значи да се съобразяваме все пак със света, в който живеем. Да се съобразяваме и да предвиждаме световните събития. И когато стане въпрос за защита на българския национален интерес, аргументирано да го отстояваме на дипломатическите маси и на всички международни форуми.

Криворазбраната независимост води до национални катастрофи. Тогавашният княз Фердинанд става цар по силата на този манифест, част от който чухте днес /манифеста, с който на 22-ри септември 1908 година княз Фердинанд обявява независимостта на България от Турция и става цар на българите, б.а./. Но само няколко години след това, вследствие на несъобразяване с нашите физически, политически и дипломатически възможности, на грешни преценки на ситуацията, той ни въвлича в две национални катастрофи, след което е принуден да абдикира. Междусъюзническата война е ярък пример за недалновидност и криворазбрана независимост. Но е реална последица от липсата на далновидност, когато тръгваш да реализираш националния идеал – обединението на България в нейните етнически граници, без да защитиш предварително на масата на дипломацията, тези идеали с аргументи. По време на Първата световна война последва нова национална катастрофа отново заради недалновидни решения на нашите политици.

Уроците са, за да бъдат четени. Независимостта е следствие от силата. Силата е следствие от обединението. Казал го е великият Стефан Стамболов, на чието име е кръстен този площад, на който сме в момента.

Днес, ние се нуждаем от независими вътрешни решения, които аргументирано да защитим на международното поле. Живеем в сложна и динамична ситуация. С Ковид криза, с финансова, икономическа и политическа криза. В тази ситуация са нужни решения, които да ни обединяват. Да сочат общия път, общия план и представа за излизане от вътрешните и международни кризисни ситуации. Това няма да стане с чегъртания, с отлюспвания, с отлепвания, изкъртвания и унищожавания. Всички ние, политиците на национално и местно ниво, трябва да се смирим, да си дадем сметка, че не сме единствени. Не сме уникални, не сме неповторими и не сме безгрешни в нашите решения.

Трябва всеки да отстъпи по малко от собствения си инат и мания за величие. Както и от собственото си чувство за непогрешимост. И да се обърнем към нашите национални герои. Най-големия, най-великия от които е Васил Левски.

На нас ни трябва идеал. Често се питаме какъв е днешният идеал на българите. Преди 100 и повече години, той е бил етническо и териториално обединение в етническите граници на България. Днес, ние можем да си поставим цел, която е стара, но отдавна забравена. Васил Левски я каза просто и ясно. Чиста и свята република с демократско управление.

Имаме ли република ? Юридически имаме. Дали е чиста ? Дали е свята ? Дали се сещаме за нея само в дати като днешната и на другия ден удобно я забравяме. Дали имаме демократско управление ? Дали това демократско управление ни води напред към реализация на националните цели за благосъстояние и благополучие на българския народ ? Или на нас , както и в предходни исторически моменти, външни врагове не са ни нужни. Не са ни нужни външни чакали, които да ръфат тялото на България, защото ние го ръфаме помежду си всеки ден. Обладани от чувство за „историческа мисия“ и не давайки си сметка, че всички сме временни на тази земя. И е важно какво ще оставим след нас на нашите деца.

Горда, обединена и независима България зависи от обединените усилия на всички ни. И нека всеки да даде своя малък принос, за да изпълним със съдържание завета на Апостола за чиста и свята република.

България получи своята юридическа независимост по волята на българския народ преди 113 години. И с благоволението на Бога. Нека отново да помолим Бог да помага на нашите честни и добронамерени усилия, за просперитета на България.

И нека Бог да пази България !

Честит празник !“

22.09.2021 год.

Гр. Плевен

Прочетете също

Десислава Трифонова /ГЕРБ/: Личната ми кауза е привличане на инвестиции в област Плевен чрез добра индустриална зона, реклама на региона и екипна работа с общините

Десислава Трифонова, кандидат-депутат от листата на ГЕРБ-СДС, под № 3 и преференция 103, за участие …

Един коментар

  1. Каратист Боксьоров

    На кметО му отива да се снима само с каратистки, боксьорки и миски. Другото стои някак постно… К’ва независимост, к’ви 5 лева? Дай на народа банани, салами и медали от някое първенство по пускане на хвърчила примерно – каквато системата, такъв и кметът. Пък и повод да се пие ако има – всичко е шест! Независимостите вече не борят зависимостите – и лични, и политически. Наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *