/Публикуваме отговорите на Г. Спартански, кандидат кмет на Плевен, издигнат от Инициативен комитет, на въпросите зададени от „Плевен прес”/
Кое човешко качество ви наранява най-много ?
Вероятно не е най-точната дума ” наранява”, по-скоро бих ползвал “не харесвам”. Качеството, което най-много не харесвам у хората, е лицемерието. Аз съм човек директен, откровен, без втори план. Казвам, каквото мисля и се стремя да правя, което казвам. Да си откровен не е много практично, но при всички случаи е честно – към другите и към себе си.
Носите ли белези от подобни рани ?
Белези от рани, нанесени от лицемери нямам, по една проста причина – може да те нарани само близък човек. Сред моите близки лицемери няма. С останалите се справям.
Как се чувствате в навечерието на предизборната „битка” ?
Не бих нарекъл изборите “битка”. Твърде много и евтино променяме и подменяме смисъла на думите в живота си…Битки са водили нашите национал – революционери, след тях – нашите деди, за осъществяване и защита на националната независимост и обединение на България в етническите ѝ граници… Изборите са утвърдена демократична практика. Приемам ги като предизвикатество, като интелектуално, а не бабаитско състезание. В този смисъл се чувствам спокоен, защото знам какво мога. Това ми дава увереност.
Как си представяте успешния кмет ?
Успехът е твърде относително понятие. Колкото хора, толкова и дефиниции за успех…Различни са и мерките за измерването му…Ще Ви отговоря така – за мен лично успехът се измерва с вътрешното удовлетворение. А то е субективното усещане на човека на базата на обективните резултати от работата му за постигане на целите, които си е поставил. В този смисъл за мен е успех да спя спокойно и да чувствам доверието и уважението на съгражданите си.
Майките на деца с увреждания казаха „Системата ни убива”. Как според вас убива Системата ?
Системата не убива…Самоубиваме се ние, ако търпим и сме пасивни спрямо негативни нейни проявления. Хората правят системата ! Затова нека бъдем активни в подредбата ѝ. Живеем както си го направим. Децата са най-ценното на едно общество, те са неговото бъдеще. Степента на грижа за децата е индикатор за това, накъде отиваме ние като общество, народ и държава. Колкото по-солидарно и хуманно е обществото ни, толкова по-добро ще е нашето утре. Затова пак ще повторя – нека не се оплакваме от системата, а да я променяме.
Какво представлява Плевен днес ?
Всеки вижда нашия град различно, защото всеки има своята гледна точка. Аз винаги съм се гордял, че живея в град с дълголетна история и славно минало. Днес Плевен се променя, вярвам , че към по-добро. Променят се хората, стават по-активни, по-критични, по-взискателни, по-диалогични, с повече самочувствие ! Това е гаранция,че се движим в правилната посока. Казвал съм го често, ще го повторя – градът, това са неговите хора ! Плевналии са хора с характер, затова и Плевен е град с характер, град с традиции и град с бъдеще !
Виждал ли сте бедни хора ? Унизително бедни ?
Виждали сме всички, за съжаление…
Изпитвате ли чувство на вина към тях ?
Вината е юридическо понятие… Опростено казано, вината е отношението на извършителя на престъплението към деянието, което е извършил и неговия резултат. Не, не чувствам вина, защото не съм излъгал, не съм откраднал, не съм измамил, ограбил… Това, което изпитвам в такива случаи е комплекс от чувства – от съчувствие през неудобство, та до гняв…Темата е дълга и предмет на отделно интервю.
От какво не сте доволен ?
Човек винаги има по-високи очаквания, както към себе си и резултата от работата си, така и към другите. Имаше една максима, по-добре да си недоволен човек, отколкото доволна свиня. Затова когато не постигам един резултат или го постигам не в очакваната степен, преди всичко търся причината в себе си. В този смисъл съм недоволен от това,че не винаги съм на висотата на собствените си очаквания.
Ако се върнете в миналото, какво не бихте направил отново ? А какво ще повторите ?
Аз нямам никакви причини да съм недоволен от миналото си, още по-малко да се срамувам от житейския си път дотук. Имах чудесни родители, отлични приятели, имам семейство с три прекрасни деца, завърших добро образование, професионално работих това, което винаги съм желал – да защитавам хората и да решавам техните проблеми. В този смисъл не се отказвам от нито миг от живота си дотук и бих го извървял изцяло отново.
Как изглежда щастието ?
За мен по-голямо щастие от това да си здрав, да са здрави близките и приятелите ти, няма ! Затова искрено го желая на всички !!!
Според вас по-добре ли се живее през 2019-та ?
Не бих могъл да дам отговор, понеже ми липсва отправната точка. Отговорът има две страни – обективна и субективна. Обективно, според това с кого или какво се сравняваш. И субективна страна – какви са твоите лични желания, защото у всеки човек те са различни…
Занимавате се с политика. Как си представяте края на политическата си кариера ?
Оооо, това е най-лесният въпрос от всички дотук ! Тъй като не ми е било мечта да съм кмет, нито ще ми бъде, не смятам да се пенсионирам на този пост, винаги съм го приемал не като професия, а като длъжност, която упражняваш за кратък срок, по волята на хората и в техен интерес ! Представям си го много просто – когато ми завърши мандатът, да си тръгна с усмивка и с надеждата,че съм дал всичко от себе си, за да предам кормилото на управлението и кораба в много по-добро състояние, отколкото го заварих. В това е и смисълът- да надграждаш, за да върви градът все по-напред и нагоре.
Браво, г-н Кмете!