Георг Спартански: Това, без което един кмет не може, е доверието на гражданите

С 2
Георг Спартански, кмет на община Плевен. Снимка – Плевен прес.

Г-н Спартански, разговаряме в предизборна ситуация, в която един от кандидатите за кмет на Плевен каза, че вече се чувства победител, защото има доверието на приятели и близки. Вие как се чувствате в навечерието на тези местни избори, като кандидат-кмет за предстоящия вот на 29 октомври?

Аз не се чувствам победител, защото ще бъде много самохвално и претенциозно да говориш от името на хората. Победителят ще стане ясен, след като го обяви Общинската избирателна комисия. Нека да оставим хората да преценят кой да бъде победителят.

В този смисъл няма предварителни победители, предварителни загубили. Всеки има шанс. Нека всеки да покаже най-доброто от себе си, а хората да преценяват.

Успоредно с адвокатската си кариера, имате 24-годишен опит като общински съветник, председател на Общински съвет и кмет. Това дълго пребиваване във властта какви поражения нанесе и какви победи спечели?

Аз не бих ги квалифицирал като победи и поражения. По-скоро плюсовете и минусите от това пребиваване.

Минусите са ясни. Това е времето, което отделяш и то винаги е за твоя сметка, и за сметка на семейството и близките, за които винаги не остава достатъчно време.Освен това напрежението, стреса, нервите неминуемо дават отражение на здравето. Мисля, че това са два достатъчно големи минуса.

Що се касае до плюсовете – нямам лични амбиции за себе си или материални такива. Имам желанието да си върша работата така, че самият аз да се чувствам удовлетворен. В тази връзка, не считам, че е било необходимо и никога не съм го правил – да режа ленти. Защото считам, че когато един учител всеки ден преподава на своите ученици, или един лекар всеки ден лекува болните – също не реже ленти за това, че си е вършил работата.

Така че, удовлетворението от това, че си направил каквото зависи от теб и си постигнал определени резултати  не за себе си, а за общността, в която живееш, е достатъчна отплата за труда, който си положил. А той е интелектуален труд.

Освен това, съм изключително радостен, че тази работа ми даде възможност да контактувам с широк кръг хора от всякакви съсловия. А контактът с толкова много хора освен, че те държи в тонус, той те обогатява. Защото всеки човек е една отделна вселена. И ако имаш очи да видиш и уши да слушаш – можеш да научиш много. От всеки.

 В този смисъл на плюсове и минуси, помните ли с какви желания и цели започнахте мандата си през 2019-та и кои от тях се сбъднаха?

Желанията са свързани с това, което си достигнал до този момент и с това, което не е постигнато и предстои да бъде реализирано. Никой не обича да оставя работата си недовършена. Работа има за всички и винаги, така че това е едно естествено продължение на заложените в първия мандат дейности и проекти, които във втория намират реализация.

И понеже сме в динамично време нещата винаги са свързани. Първият програмен период беше със средства на ЕС, после втория, сега сме в третия програмен период. Към него се добавя програмата по различните секторни политики по Плана за възстановяване и устойчивост. Все нови и нови предизвикателства и като си създал екип, който виждаш, че е реализира в голяма степен това, което е планирано, естествено е желанието да продължиш да го правиш.

За тези 2 мандата доста неща се сбъднаха и доста неща се направиха. Няма да изброявам всички, ще припомня само някои от тях:

  • основен ремонт Водна каскада,
  • основен ремонт пл.Ст.Стамболов,
  • основен ремонт на Градската градина
  • основен ремонт на пл.”Свободата” и пешеходна зона до театъра,
  • основен ремонт на Автогарата,
  • изцяло обновен тролейбусен транспорт, който е100% екологичен. Направихме го първи в България, с нови електробуси, зарядни станции и тролеи, подменена контактна мрежа и километри НОВИ линии,
  • основни ремонти в училища и детски градини,
  •  изцяло ново улично осветление-първи в България,
  • основен ремонт на надлез за кв. „Сторгозия”,
  • основен ремонт улици в индустриалната и градската зона,
  • ремонтирани зали „Спартак” и „Балканстрой”,
  • ново футболно игрище зад стадион Плевен,
  • парк „Кайлъка” – върнахме го на хората с нов паркинг за 160 места,  алейно осветление и пр.
  • десетки санирани блокове по програмата за енергийна ефективност,
  • нови културни фестивали: джазфест,  бигбенд фест, фестивал на куклените театри, международен пленер по живопис, нови арт-центроне, реновирани художествени галерии.

Тогава какви са целите ви за следващия мандат?

Първо пожелавам на всички свои колеги в страната, било съветници или кметове на различни по големина общини, да имат един спокоен мандат. Защото този мандат 2019 – 2023 беше кошмарен мандат. Още от м. март 2020 започна пандемия, която промени тотално света. Затвори ни и ни ограничи дейностите в работата по един невъобразим начин. И трудно човек може да си представи как сме работили в режим на ограничения. Второ – войната в Украйна, бежанската криза, енергийната като последица, финансовите неблагополучия на държавата и целия свят. Икономическата криза, при нас и политическа, 2 години с 5 парламентарни избора, които лишаваха местните власти от възможността да работят със стабилна централна власт, да има координация и предвидимост в работата както на местната, така и на централната власт.

В тази връзка пожелавам следващите кметове и общински съветници да не изпитват това, което ние кметовете и общинските съвети на 265 общини изпитахме тези 4 години. Същевременно смея да твърдя, че си вършехме отговорно работата. Защото при отсъствието на централна власт в голяма част от този изтекъл период, българските общини бяха тези, които поеха в голяма степен тежестите и на пандемията, и на войната в Украйна, и на последствията от бежанската криза и на всички останали проблеми, които бяха създадени. Общините оцеляха и излязоха здрави от тази битка с проблемите.

С уроците от тези кризи какво ще можете да реализирате в един следващ мандат? Или да продължите, затвърдите?

Едно местно или държавно управление не може да има друга цел, освен да повдига нивото във всички области, в които има отговорности да го прави. Така че, няма да бъда оригинален и да кажа, че се планират някакви бомбастични неща. Просто възходящото движение напред трябва да продължи. С умерени стъпки, добре планирани и добре разпределени във времето. И всички тези проекти, които са подготвени и са в процес на реализация да продължат.  Като същевременно да развиваме и нови проекти и възможности на базата на специфичните потребности на жителите от нашата община.

Една такава потребност е да се реши проблема с тапата на колелото при Шел. Никой кмет до сега не се нае с проект да го разреши.

Вижте, за тези проекти слушам от десетилетия.Въпросът е на икономическа ефективност и на финансови възможности. Защото всички гледаме в Китай примерно, или в Япония, в Америка магистрали, виадукти на няколко нива, но то е свързано с икономическата активност, с броя на жителите, с финансовите възможности на съответната държава и община.

Когато говорим за така наречената тапа в час пик, т.е. сутрин на влизане в Плевен и следобед в края на работния ден когато част от работещите в града се изнасят по периферията, си давам сметка, че това се случва за ограничено време. Като максималното чакане там е около 10-15 минути, тъй като лично съм попадал не един път в тази ситуация. И винаги ми е правило впечатление, че 90 на сто от колите, които образуват тапата, са с по 1 човек, само водача и рядко втори пътник.  Което значи, че ако ние използваме възможностите на градския транспорт, защото имаме най-добре развитият градски транспорт в България, няма да има тази тапа.

И второ – това е едно инженерно съоръжение, което би струвало много милиони, които могат да дойдат само по линия на държавата, тъй като общината няма от къде да си позволи десетки милиони за едно такова съоръжение.

И трето – за времето, в което се изгражда това съоръжение, това ще отнеме не малък период от време. Вие си спомняте, че надлеза на „Сторгозия” за няколко месеца беше затворен, за да се направи основен ремонт. Ако трябва да се изгражда голямо съоръжение, то не може да почне на 15 м преди кръговото и да завърши 15 м след него. Това ще бъде съоръжение, което трябва да бъде на стотици метри отдалечено от т.н. кръгово колело на входа на Плевен със съответните строителни дейности, преди това проектиране, затваряне на този вход-изход на Плевен.

Кои биха били алтернативните маршрути за този поток автомобили сутрин рано и следобед, за който говорим?  Аз поне не се сещам за друг вариант освен по пътя преди Ясен по обиколния път покрай Опанец и Буковлък, да се влиза през индустриалната зона. Което пък ще направи тапата там.

Имаме ли финансовите възможности  и икономическата необходимост да го правим? В публичното пространство има един дуализъм  – хем твърдим, че града е с намаляващо население, че няма работни места, което разбира се не е вярно. Както и, че няма икономически интерес, което също не е вярно и новите инвестиции го доказват: Малери Суфле, Леони, Глас контрибюшън и всички останали, които години функционират и никой не си е тръгвал. Само разширяват производството и търсят нова работна ръка.

От една страна се твърди, че града губи население и няма необходимост от такива инвестиции, защото нямало хора. От друга страна се твърди, че трябва да се прави цяло инженерно съоръжение, което трябва да реши доста проблеми и то не в една, а в няколко посоки: и към стадиона, и към  централната част, към индустриалната част на града наляво. Да не забравяме, че има и ж.п. линия. Ако се прави нещо, то трябва да мине над линията, а там има икономическа активност в момента, строят се нови инвестиции.

Т.е. има такива предложения, които са емоционално хвърлени в общественото пространство, но не са обмислени от гледна точка на финанси, икономическа адекватност, необходимост и рентабилност.И каква би била възвръщаемостта на такъв проект, защото когато вложиш 50 или 100 милиона в нещо, трябва да очакваш да има икономически и финансов ефект.

Ще ви припомня една интересна среща през вашия мандат станала по ваша инициатива. На 20-ти декември 2021 година имахте среща с деветимата плевенски депутати в 47-то НС. Посочихте и поискахте съдействие за 3 приоритетате за Плевен: завършване на АМ „Хемус“ , изграждане на  обходния път  и нова икономическа зона край   Плевен. Какво стана?

Отговорът е еднозначен, с 4 букви – нищо. Защото аз каня депутатите, които са от различни политически партии, за да могат да се запознаят с това какво работим, какви планове имаме, какво е реализирано до този момент и какво очакваме за бъдещето.  И за което ни е необходима държавна подкрепа, включително в лицето на народните депутати. Освен че ги поканих, устно презентирах нещата и то в по-голям обем от тези 3 неща, изпратих това на електронните им пощи и също така на хартиен носител. Само че, депутатите са активни когато ги избират. А след това във времето на своя мандат много рядко ги виждам. А някои от тях изобщо не ги виждам. Което е проблем за Плевен, защото ние през годините сме имали депутати на много високи държавни позиции, които след това са влезли като част от състава на българското правителство. Имали сме председатели на НС, визирам не само г-жа Цецка Цачева, а и Йордан Соколов, който също някога беше избиран като депутат от плевенската квота. Имали сме и много министри, както и депутати, които са оглавявали важни секторни комисии.

Но някак си ефектът за Плевен от тяхната работа е минимален или никакъв. Защото  веднага ще дам пример със спортната инфраструктура на града, която е в изключително недобро състояние. Правим със собствени приходи ремонти, правим и някои нови неща като комбинираната спортна площадка за волейбол и баскетбол, като игрището за футбол зад стадиона и други неща. Но за да направиш стадион или спортна зала, каквато плевенчани чакат над 40 години, трябват десетки и стотици милиони. И това може да дойде само по линия на държавата.

И тук искам дебело да подчертая, за да пресека всякакви спекулации: говорил съм не с един министър-председател и не се един министър на спорта. Ходил съм в кабинетите им, имал съм срещи и тук. Има и писмена кореспонденция в доказателство на това, което казвам.

Независимо от това, от 40 години един спортен обект на входа на Кайлъка стои като паметник на глупостта. Имаме и втори, който над 10 години е на мястото на колопистата и до там. В това отношение държавата е за едни майка, за други мащеха. За съжаление Плевен от 40 години е в категорията „дете на мащеха”. Което за мен е необяснимо предвид не един и двама олимпийски, европейски и световни шампиони. И това, което Плевен като регион е дал на българския спорт.

Да кажа и това – защо не са взети пари по европейски програми за спортната инфраструктура. Защото така беше в първия и втория програмен период – големите общини бяха недопустим кандидат за финансиране на спортна инфраструктура. И се финансираха, както знаете, малки общинки с минимално население, със спортни съоръжения за милиони, със зали, стадиони и стадиончета. А за Плевен, седмия по големина град на България и седма по големина община – от 40 и повече години въпреки започнати 2 проекта провалени и незавършени – няма държавническа воля гражданите на Плевен да получат това, което заслужават.

Затова казвам, че усилията ще продължат.

В контекста на това, което казахте, какво му трябва на един кмет, за да бъде успешен кмет на Плевен?

Мисля, че това, без което не може, е доверието на гражданите. Защото те ти дават мандат. Те са твоя работодател и без тяхното доверие, без да усещаш тяхната подкрепа е невъзможно. Разбира се, илюзия е, че всеки ще те харесва, а и не е необходимо да те харесва. Важното е да вижда усилията от твоята работа и не само усилията, но и резултатите.

В това отношение аз съм благодарен на плевенчани, защото голямата част от тях виждат постигнатото. Без разбира се да крием проблемите, има ги и такива. Те имат своето решение, но някои от тях и със съдействието на държавните институции.

В едно интервю за „Плевен прес” казвате, че предизборната кампания за вас е интелектуално предизвикателство, а не бабаитско състезание. Още ли мислите така?

Абсолютно вярно е. За съжаление още Алеко Константинов брилянтно го е описал в „Бай Ганьо прави избори”. Досегашната ми практика в това отношение е потвърждение на думите ми, че би трябвало кампанията да е интелектуално предизвикателство, но не е. А е бабаитско надборване  и което е жалкото, с изключително непочтени методи. Лъжите, клеветата и черния пиар са основно средство на опонента, за да постигне определен резултат. Това е жалко, но хубавото е, че хората не са толкова глупави. Тежко се подценява интелекта на хората когато се залага на кампания с клевети, обиди и инсинуации.

На мен ми е омръзнало и затова не влизам в такива дебати, защото те са много ниска интелектуална топка. В такова ниско ниво няма да участвам и не съм го правил. И в тази кампания няма да сляза на това ниво. Доходите ми са публични, имуществото ми е публично, от 33 години всичко, което правя е публично и всеки може да го види. Както и да го провери.

Така че, надявам се, макар че нямам големи надежди от заявките до този момент, че тази кампания ще бъде по-смислена. Че ще има дебат , ще има спокойно изслушване на тези и на аргументи в една или друга посока. Защото това очакват хората от нас. А не пиянско надстрелване в каубойски бар или бабаитско надборване в пехливански мазни борби. На хората им дойде до гуша от проблеми, от некомпетентност, от стресови ситуации. По този начин политиците правят лоша услуга на обществото като го отблъскват от обществения, публичен живот и не му дават надежда за нищо добро в бъдещето. Правят го подозрително към всякакви публични заявки, независимо от кого от партиите – кандидати за упражняване на публичната власт.

Това е жалкото, защото не са виновни хората, че губят доверието си в политиците и политиката. А са виновни политиците, че със своите методи на работа отблъскват хората и ги обезверяват. И по този начин губим енергията на обществото. А без тази енергия, без доверие, не се върви напред.

Последен въпрос – кой ще спечели кметските избори за Плевен на 29-ти октомври?

Този, когото посочат хората. Надявам се да бъде честна, спортсменска борба, без мръсни хватки, без купуване на гласове. Защото до сега тази ужасяваща и отвратителна практика на хората с пари продължава. Изпитвал съм го на гърба си с брутални резултати в емблематични секции в плевенската община.

Затова не го пожелавам на никой. Надявам се парите, които някои имат да ги използват за по-смислени неща. Защото когато купуваш гласове ти приравняваш гласоподавателя на животно на пазара, което се купува и продава. А това е унизително. То унищожава достойнството на този, на когото предлагат парите и е жалко за този, който го практикува.

Не знам с какво самочувствие някой би управлявал като знае, че е стигнал до определен резултат не по законния и честен път, а чрез манипулиране на най-ниските и най-бедни слоеве на обществото.  

Споделете:

Прочетете също

IMG 20240417 115910

Две инициативи, насочени към децата, се проведоха в Районен съд – Плевен

Две инициативи, насочени към децата, се проведоха в Районен съд – Плевен днес, 17 април, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *