Плевен е в добри ръце.

Среща с около 40 плевенчани направи президентът Георги Първанов на 27-ми май т.г., в зала „Плевен” на Областна администрация. Сред присъстващите бе и кметът Георг Спартански. По време на своята визита Първанов е направил дарение в РБ „Хр. Смирненски” – Плевен, имал е срещи с областния управител Марио Тодоров и кметът Георг Спартански.
В зала „Плевен” Първанов представи книгата си „Пътуване към паметта. Разкази за политиката”, издадена тази година и представена от автора в много градове на страната. Плевен е един от тях.

След срещата президентът Първанов даде кратко блиц интервю за читателите на „Плевен прес”.
Г-н президент, по стечение на обстоятелствата, срещата ми с вас е след „среща” с лекари в болнично заведение. В болниците е нещо страшно и мрем като мухи. Във вашата книга има ли разказ за политиките в здравеопазването ?
Аз ви разбирам, защото и днес получих известие, че мой приятел си е отишъл от този свят след много дни на борба за живота му в болницата. И така стана, че в последната една година, около мен, предполагам, че и около мнозина от нас, си отидоха любими хора, или добри приятели, познати. Всяка загуба е загуба на една малка вселена.
Разбира се, няма пряк текст по здравеопазването в тази ми книга, както и по здравната реформа, доколкото винаги съм се въздържал да давам рецепти по сфери, по които не съм компетентен.
Но здравеопазването не е само здравната грижа в етапа, когато човек попадне в болницата. Здравеопазването е свързано с грижата за здравето на децата, на подрастващите, на всички нас, независимо от възрастта, в която сме.
Къде сбъркахте политиците в това отношение ?
Политиците се вторачиха, продължават и са все повече вторачени в своите си проблеми, в усилията да се доберат до властта, да употребят властта. И не само в здравеопазването, и в образованието, което е в тежка криза. Трябва да споменем и ситуацията в икономиката, която е кризисна от много отдавна.

Тогава ще ме извините за въпроса, но не носите ли някаква лична вина и отговорност по отношение политиката в здравеопазването по ваше време ?
Аз никога не съм бягал от отговорност. Разбира се, аз не съм имал пряко отношение към здравеопазването, но помня добре, че имаше периоди за които съм разказвал в други книги, как в Консултативния съвет по национална сигурност, където се събират ключовите фигури в държавата, ние сме имали специални обсъждания на тема здравеопазване, здравна реформа, на тема демографска криза. Защото нещата са свързани и с това. А иначе оперативната политика се прави в правителството.
Здравеопазването според вас, не е ли част от националната сигурност на държавата ?
Е част. И тук сме спорили с едно от правителствата , не е важно кое е /по негово време управляват правителствата на Сакскобургготски, Станишев, Борисов, б.а./, когато аз им предложих да обсъждаме здравеопазването и образованието в Съвета , първият им отговор беше „Това не е въпрос на националната сигурност”.
Е. И това може би е най-тежкия аспект на сигурността, защото ние можем да отложим превъоръжаването си, давам ви конкретен пример. Можеше да се отложи закупуването на няколко самолета, то и без това ще стане късно във времето, и вместо тях тези 2-3 милиарда да се инвестират в здравеопазването. Защото, особено в разгара на Ковид кризата, много по-важно беше, ние да имаме закупени апарати, можехме навреме да имаме ваксините и да осигурим условия за лечение на хората, които наистина си отидоха.

Георги Първанов – политикът, историкът, сега и писателят. В коя от трите битности можем да открием истинския Георги Първанов ?
Е, нескромно казано – човека. Всичко, което съм написал, е пречупено през моите човешки виждания, през моите лични емоции, през преживяванията на семейството ми
Къде сте най-истински ?
Това ми е трудно да кажа. Гледал съм да не изневерявам на себе си. Дори когато говоря за международна политика, дори когато коментирам вътрешно-политическите отношения. Но аз съм си аз. Най-вече в семейна среда , сред близките, сред децата, с внуците . Предполагам, че това се отнася за всеки един от нас.

Имал сте среща с кмета на Плевен Георг Спартански, с областния управител Марио Тодоров. Вашите впечатления от тези срещи ? В добри ръце ли е Плевен ?
Макар и от един бегъл разговор, доколкото имам набито око за качествата на лидерите, на управленците , отговорът ми е – да! Защото ние за краткото време успяхме да обсъдим при кмета няколко важни въпроса. Например, за паметниците на културата, за това как трябва държавата да инвестира много солидно, не само общината да се гъне, за да поддържа тази история, която не е просто туризъм. Тя е нещо, което зарежда. Аз самият , когато обикалях 100-те обекта с моите внуци, един от първите обекти беше тук, в Плевен , на Панорамата. Защото едно е да ти говорят за нея, да четеш в учебника, а друго е да я видиш, да я усетиш.